Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Бюканън бе започнал своята тайна операция съвсем предпазливо. Най-напред проучи кои от политическите играчи във Вашингтон могат поне малко да подпомогнат постигането на целите му и дали се поддават на подкуп. Мнозина членове на Конгреса бяха богати, но не по-малко бяха и бедните. Работата им често се превръщаше във финансов и семеен кошмар. Трябваше да поддържат поне две жилища, а в столицата това съвсем не бе евтино. Отгоре на всичко семействата често отказваха да ги придружат. Бюканън подбра онези, които сметна за податливи, и започна бавна, методична проверка, преди да ги включи в играта. Отначало стръвта на въдицата му беше дребна, но бързо нарастваше, ако плячката проявяваше интерес. Очевидно Бюканън умееше да избира, защото нито веднъж не срещна човек, който да откаже да размени глас и влияние срещу щедри възнаграждения. Може би те усещаха, че разликата между неговите предложения и всекидневната реалност във Вашингтон е съвсем минимална. Не знаеше дали ги интересува достойната цел. Във всеки случай нито един от тях не предложи безкористно да помогне за увеличаване на външните помощи.

Всички те бяха виждали как от време на време техни колеги зарязват службата и се захващат със самостоятелни политически машинации. Но струваше ли да изоставят топлото местенце? Пък и Бюканън знаеше от опит, че бившите конгресмени не стават за тази работа. Прекомерната гордост не им позволяваше да се върнат с шапка в ръка при някогашните си колеги, над които нямаха вече никаква власт. Далеч по-разумно е да ги използваш, докато са в разцвета на силата си. Най-напред ги накарай здравата да се изпотят. След това им плати щедро. Какво по-добро от това?

Бюканън се питаше дали ще запази самообладание по време на срещата с човека, когото вече бе предал. Но в този град имаше безброй предателства. Всеки се блъскаше да докопа стол преди края на музиката. Сенаторът щеше да прояви основателно безпокойство. Е, нямаше да бъде първият.

Изведнъж Бюканън се почувства изтощен. Не искаше да се качва в колата, не искаше да лети със самолет, но сега нямаше думата. Нима и до днес си оставам един от безропотните филаделфийски труженици?

Той прогони тия мисли и насочи вниманието си към човека, който стоеше пред него.

— Праща ви много поздрави — каза набитият мъж.

Външните хора го знаеха като шофьор на Бюканън. В действителност беше агент на Торнхил, натоварен да охранява най-скъпата му плячка.

— Ако обичаш, предай на мистър Торнхил искрените ми пожелания Господ да не му е отредил нито един ден в повече — отвърна Бюканън.

— Той би искал да знаете, че се случиха важни събития — продължи безучастно шофьорът.

— По-точно?

— Локхарт работи с ФБР срещу вас.

За миг светът около Бюканън се завъртя и го хвана страх, че ще повърне.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Съвсем наскоро получихме това сведение от наш агент в Бюрото.

— Искаш да кажеш, че са я обвързали? Принудили са я да работи за тях?