![Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/0/da-spasish-svidetel-saving-faith-bg-download.jpg)
Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]». Краткое содержание книги:
Фейт е безценен свидетел. Ето защо някои от най-могъщите хора в света са я взели на прицел. Тя трябва да умре. Но когато един частен детектив се озовава пред къщата в гората, заплануваното убийство се осуетява. Сега Фейт трябва да бяга от смъртта, като разчита само на един мъж.
— Ами ако приема да се върна при условие, че могат да гарантират моята безопасност?
— Струва ми се разумно. Но какво ти гарантира, че изобщо ще успееш да се върнеш?
— Защо не дойдеш с мен? — бързо изрече тя.
Лий подскочи толкова силно, че, без да иска, ритна Макс, който излезе изпод масата и го погледна жално.
— Ти сам каза, че след онзи запис откриването ти е само въпрос на време — продължи бързо Фейт. — Ами ако човекът, когото рани, те опише на своя шеф? Очевидно и ти си в опасност.
— Не знам дали…
— Лий — настоя развълнувано Фейт, — не ти ли е хрумвало, че човекът, който те нае да ме проследиш, може да следи и теб? Може би са те използвали, за да организират убийството.
— Ако изобщо можеха да проследят някого, биха предпочели теб — възрази той.
— А дали не са искали да прехвърлят някак цялата вина върху теб?
Лий изпухтя, осъзнавайки безнадеждното положение. Проклятие, каква нощ! Как не беше усетил, по дяволите? Анонимен клиент. Куп пари в брой. Загадъчна цел. Усамотена къща. Къде му беше умът?
— Слушам те — каза той.
— Имам сейф в една вашингтонска банка. Там съм оставила пари в брой и фалшиви документи, с които ще стигнем където трябва. Единственият проблем е, че може да следят банката. Трябва ми твоята помощ.
— Няма да ме допуснат до твоя сейф.
— Но можеш да огледаш мястото, да видиш дали някой не дебне. Без съмнение ще се справиш по-добре от мен. Докато ти ме прикриваш, аз влизам, мигом опразвам сейфа и се измъквам. Усетим ли нещо подозрително, плюем си на петите.
— Говориш така, сякаш се каним да оберем банката — каза сърдито той.
— Кълна се пред Бога, че всичко в сейфа е мое.
Лий плъзна ръка през косата си.
— Добре, може и да стане. После какво?
— Потегляме на юг.
— По-точно?
— Към крайбрежието на Каролина. Имам жилище там.
— На твое име ли е записано? Могат да проверят.
— Купих го като представител на една корпорация и се подписах с фалшивото име. Ами ти? Не можеш да пътуваш с истинското си име.
— За мен не се тревожи. Изиграл съм повече роли от Шърли Маклейн и имам всички необходими документи.
— Значи всичко е уредено.
Лий наведе очи към Макс, който бе отпуснал едрата си глава в скута му. Лекичко го погали по муцуната.
— За колко време?
Фейт поклати глава.
— Не знам. Може би седмица.
Лий въздъхна.
— Сигурно ще уговоря госпожата от долния етаж да се погрижи за Макс.
— Значи си съгласен?
— Да, стига да разбереш едно. Нямам нищо против да помагам на хората, когато са в беда, но не и да се правя на последен глупак.
— Като те гледам, едва ли някога ще ти се случи такова нещо.
— Ако искаш да чуеш неподправен смях, кажи това на бившата ми жена.
11.
Старият град Александрия се намираше близо до река Потомак в Северна Вирджиния, на около петнайсет минути път с кола южно от Вашингтон. Някога го бяха създали именно заради водата и той дълго бе процъфтявал като морско пристанище. И до днес си оставаше приятно и желано място за живеене, макар реката вече да не играеше съществена роля в икономическото бъдеще на страната.
Тук се срещаха както стари заможни родове, така и новозабогатели фамилии, приютени в изящни сгради от тухли, дърво и камък, построени към края на осемнайсети и началото на деветнайсети век. Някои улици все още съхраняваха калдъръма от заоблени камъни, по които бяха стъпвали Вашингтон и Джеферсън. Тук бяха и двете къщи от детството на Робърт Лий, разположени една срещу друга на Ороноко Стрийт, която пък носеше името си от сорта тютюн, отглеждан някога във Вирджиния. Много от тротоарите бяха тухлени, с кръгли отвори около клонестите дървета, които от векове хвърляха сянка над домове, улици и хора. Около дворовете на внушителните къщи се издигаха решетки от ковано желязо с шипове и орнаменти в европейски стил, често позлатени.
В този ранен час улиците на стария град бяха тихи, само дъждът ромолеше и вятърът шушнеше из клоните на чворестите вековни дървета, чиито плитки корени се впиваха в жилавата глина на Вирджиния. Имената на улиците отразяваха колониалното минало, увековечавайки херцози, принцове и крале. Малко от къщите имаха гаражи, тъй че тесните улици бяха осеяни с автомобили от буквално всички модели и марки. На фона на двестагодишните сгради тези изделия от хром, стомана и гума изглеждаха не на място, сякаш някаква машина на времето ги бе пренесла в епохата на конете и каляските.