Да спасиш свидетел [Saving Faith - bg]

Лий се навъси. Близкото му минало беше кристално чисто. Но ако някой нагазеше по-назад, водата почваше да се размътва. В началото на своята кариера като частен детектив бе извършил неща, за които днес не би и помислил. Не съвсем незаконни, но все пак трудни за обяснение пред строгите федерални агенти.

Сети се и за ограничителното съдебно нареждане, което бившата му жена бе издействала малко преди Късметлията Еди да докопа златния си патент. Заяви пред съдията, че Лий я дебнел и заплашвал с насилие. А Лий наистина беше готов да извърши насилие, ако успееше да докопа онзи дребен мръсник. Задушаваше се от ярост всеки път, когато си спомнеше как веднъж неочаквано посети скапания им апартамент и видя синини по ръцете и бузата на дъщеря си. Триш заяви, че Рене била паднала по стълбата. Лъжеше го в очите, когато Лий съвсем ясно различаваше отпечатъка от юмрук по меката детска кожа. Тогава потроши с щанга колата на Еди, а и него щеше да подреди по същия начин, само че онзи страхливец се заключи в банята и повика ченгетата.

Е, наистина ли искаше през идните дванайсет месеца ФБР да се рови из личния му живот? А, от друга страна, ако пуснеше тази жена и федералните го надушеха, къде отиваше? Накъдето и да погледнеше, около него се простираше тресавище.

— Ще ме откарате ли до Вашингтонското оперативно бюро? — подхвърли любезно Фейт. — На кръстовището на Четвърта улица и Еф Стрийт.

— Добре, добре, доказахте каквото искахте — изръмжа Лий. — Не съм молил да ми стоварват на главата цялата тая гадост.

— Аз пък не съм ви молила да се месите. Но…

— Какво?

— Но ако не бяхте там тази вечер, сега нямаше да съм жива. Извинявайте, че не ви благодарих досега. Благодаря от сърце.

Въпреки подозренията си Лий усети как гневът му постепенно отслабва. Тази жена или говореше искрено, или беше невероятна актриса. А може би и от двете по малко. Все пак се намираха във Вашингтон.

— Винаги съм готов да помогна на дама в затруднение — сухо каза той. — Добре, да речем, че реша да не ви предавам. Какво смятате да правите до сутринта?

— Трябва да се махна оттук. Трябва ми време, за да обмисля положението.

— ФБР няма да ви остави да си отидете просто така. Предполагам, че имате някаква сделка.

— Все още не. А дори и да имах, не смятате ли, че съвсем основателно мога да я отменя по тяхна вина?

— Ами хората, които се мъчат да ви убият?

— Първо искам да се измъкна от примката, а след това ще реша. Нищо чудно накрая пак да се върна при ФБР. Но не искам да умра. — Тя го изгледа втренчено. — Не искам и да умират други заради мен.

— Оценявам вашата загриженост, но знам да се пазя. Добре, къде смятате да избягате и как ще стигнете дотам?

Фейт понечи да каже нещо и изведнъж млъкна. После упорито наведе глава.

— Ако не ми вярваш, Фейт, нищо няма да излезе — тихо настоя Лий. — Пусна ли те, поемам огромен риск заради теб. Но още не съм взел това решение. Сега важното е какво мислиш. Ако федералните агенти се нуждаят от твоята помощ, за да заловят могъщи престъпници — а от онова, което видях, не ми се вярва да става дума за дребни джебчии, — тогава съм длъжен да застана на тяхна страна.