Сърце (Дневникът на един ученик)
- Автор: Амичис Эдмондо Де
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драгоев
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Сърце (Дневникът на един ученик)». Краткое содержание книги:
Утре ще дойдат у нас Дероси, Корети и Нели; иска ми се да кажа и на него да дойде. И искам да го накарам да закуси с мене, да му подаря книги, да обърна къщата надолу с главата, за да го развлека, и да напълня джобовете му с плодове, за да го видя веднъж доволен. Клетият Прекоси, колко е добър и смел!
Едно хубаво посещение
Ето един от най-хубавите четвъртъци през годината за мене. Точно в два часа дойдоха у нас Дероси и Корети с гърбушката Нели. Прекоси не дойде, защото баща му не го пуснал. Дероси и Корети още се смееха, защото били срещнали из пътя Кроси, сина на зеленчукопродавачката със схванатата ръка и червените коси, който носел на пазара една много голяма зелка, за да я продаде. С парите от зелката щял после да си купи писалка. Той бил много радостен, защото баща му бил писал от Америка да го очакват всеки ден. О, колко хубави бяха двата часа, които прекарахме заедно! Дероси и Корети са най-веселите в класа; баща ми се влюби в тях. Корети беше с фланелата си с шоколадов цвят и с шапката от котешка кожа. Той е един дявол, който постоянно иска да прави нещо, да шава, да шета насам-натам. Тая сутрин рано той бе пренесъл на гръб половин кола дърва и все пак тичаше из къщи, като се заглеждаше във всичко и говореше непрекъснато. Бодър и пъргав като катеричка, той се отби и в кухнята и попита готвачката колко плащаме за десет килограма дърва, като добави, че баща му ги продавал по четиридесет и пет чентезими. Винаги разказва за баща си, когато бил в 49-и полк и участвувал в сражението при Кустоца, дето попаднал в квадрата на княз Умберто. И е толкова възпитан! Няма значение, че е роден и израснал сред дърва: той има в кръвта си, в сърцето си благородство, както казва баща ми. И Дероси ни развлече много. Той знае географията като учител. Затваряше очи и казваше:
— Ето аз виждам цяла Италия. Апенините, които се простират до Йонийско море; реките, които текат отсам и отвъд, белите градове, сините заливи, зелените острови.
И казваше точните имена поред, много бързо, сякаш ги четеше по картата. И като го гледахме вдигнал глава, покрита с руси къдри, със затворени очи, облечен в синьо с позлатени копчета, изправен и хубав като статуя, всички му се възхищавахме. За един час той бе научил наизуст почти три страници, които трябва да издекламира в други ден по случай годишнината от погребението на крал Виторио. Нели също го гледаше с удивление и любов, като търкаше пеша на голямата си престилка от черно сукно и се усмихваше със светлите си и печални очи. Това посещение ми достави голямо удоволствие, то остави нещо светло в паметта ми и в сърцето ми. И също тъй много се зарадвах, когато си тръгнаха, като видях клетия Нели между другите двама, едри и силни, които го носеха към дома му на ръце и го караха така да се смее, както не бях го виждал никога да се смее.
Като се върнах в трапезарията, забелязах, че нямаше картината, която представяше Риголето, гърбавия смешник. Беше я откачил баща ми, за да не я види Нели.
Франти изгонен от училище
Само един можеше да се смее, когато Дероси разказваше за погребението на краля — Франти. Аз го ненавиждам. Той е зъл. Когато някой баща дойде в училище да се оплаче от сина си, той се радва; когато някой плаче, той се смее. Той трепери пред Гароне и бие Зидарчето, защото е малко. Измъчва Кроси, защото му е схваната ръката. Подиграва се на Прекоси, когото всички уважават. Глуми се дори над Робети, тоя от втори клас, който ходи с патерици, защото спаси живота на едно дете. Предизвиква всички, които са по-слаби от него, и когато се бие с юмруци, се ожесточава и удря здравата. В това ниско чело, в тия мътни очи, които държи скрити под козирката на фуражката си от мушама, има нещо, което буди отвращение. Не се бои от нищо, смее се в очите на учителя, краде, когато може, отрича с нахално лице и винаги се кара с някого. Донася в училище карфици, за да боде съседите си, къса от палтото си копчета, а също и от палтата на другите и играе на тях; а чантата му, тетрадките му, книгите му, всичко е омачкано, окъсано, мръсно. Линията му е назъбена; писалката наядена, ноктите изгризани, дрехите нашарени с петна и изпокъсани в свадите. Разправят, че майка му е болна от тревогите, които той й създава, и че баща му го изгонвал три пъти от къщи. Майка му от време на време идва да се осведомява за успеха и поведението му и си отива винаги разплакана. Той мрази училището, мрази другарите си, мрази учителя. Понякога учителят се преструва, че не вижда безобразията му, но той постъпва още по-зле. Опита се да го спечели с добро, но той му се подигра. Каза му ужасни думи и той си покри лицето с ръце, сякаш плачеше, а се смееше. Отстраниха го от училище за три дена, но се върна по-лош и по-нахален отпреди.