Сърце (Дневникът на един ученик)
- Автор: Амичис Эдмондо Де
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драгоев
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Сърце (Дневникът на един ученик)». Краткое содержание книги:
— Какво ще кажеш за тая дебела глава? Уверявам те, че от нея ще излезе нещо!
А Старди примигваше под тия груби милувки като голямо ловджийско куче.
Аз не умея, не смея да се шегувам с него; не мога да повярвам, че е само с година по-голям от мене. И когато на вратата ми каза навъсен „довиждане“, аз без малко щях да му отговоря като на възрастен човек: „Моите почитания към вас“. По-късно казах това на баща си:
— Не разбирам: Старди не е умен, няма добри обноски, лицето му е почти смешно, а пък ми вдъхва страхопочитание.
Баща ми отговори:
— Защото има характер.
А аз добавих:
— В единия час, който прекарах с него, той не произнесе и петдесет думи, не ми показа една играчка, не се засмя нито веднъж. И все пак при него ми беше приятно.
Баща ми отвърна:
— Защото го уважаваш.
Синът на ковача
Да, но аз уважавам и Прекоси, дори много малко е да се каже, че го уважавам. Прекоси, синът на ковача, онова дребното, бледното момче, което е с добри и тъжни очи и има вид на изплашено. То е толкова свенливо, че казва на всички: „Извини ме“. То е винаги болнаво, но при все това се учи много.
Баща му се прибира в къщи пиян и го бие без каквато и да било причина, хвърля му книгите и тетрадките във въздуха с опакото на ръката си. Прекоси идва на училище със синини по лицето, понякога с подуто лице и възпалени от много плач очи. Но никога, никога не дава да се каже, че баща му го е бил.
— Баща ти те е бил! — му казват другарите.
А той веднага вика:
— Не е вярно! Не е вярно! — за да не злепостави баща си.
— Тоя лист не си го изгорил ти — му казва учителят, като показва писмената му работа, наполовина изгорена.
— Напротив — отвръща той с треперещ глас, — аз го изтървах в огъня.
А ние знаем добре, че неговият пиян баща с един ритник е обърнал масата заедно с лампата, когато той е пишел работата си. Той живее на тавана в нашата къща, но минава по другата стълба. Портиерката разправя всичко на майка ми. Сестра ми Силвия един ден го чула от терасата да се оплаква, че баща му го преметнал по стълбата, защото му поискал пари, да си купи граматика. Баща му пие, не работи и семейството гладува. Колко пъти клетият Прекоси идва в училище гладен и скритом гризе хлебчето, което му е дал Гароне, или някоя ябълка, дадена му от учителката с червеното перо, която го е учила в първи клас. Но никога не казва: „Гладен съм, баща ми не ми дава да ям“.
Понякога, когато случайно минава край училището, баща му се отбива да го вземе. Той е бледен, едва се държи на краката си, лицето му е сурово, косите му се спускат над очите и каскетът му е сложен накриво. Клетото момче цяло се разтреперва, когато го види на улицата, но все пак се затичва усмихнато към него. А бащата сякаш не го вижда и си мисли за друго. Клетият Прекоси! Той пришива скъсаните си тетрадки, заема учебници, за да учи уроците, прикрепя скъсаните части на ризата си с карфици. Става ти жално, като го гледаш да прави гимнастика с грамадните си обувки, в които краката му се клатушкат, с дългите си панталони, които се влачат по земята, и с извънредно дългото си палто, чиито ръкави са запретнати до лактите.
И все пак той се учи, заляга; ако можеше да работи спокойно в къщи, щеше да бъде един от първите. Тая заран дойде в училище с драскотина на бузата и всички започнаха да му викат:
— Баща ти е; тоя път не можеш да отречеш, че баща ти е направил това. Кажи на директора, за да го викат в участъка.
Но Прекоси скочи от мястото си цял изчервен и отвърна с треперещ от негодувание глас:
— Не е вярно! Не е вярно! Баща ми никога не ме бие!
Но после, през време на урока, от очите му капеха сълзи по чина и когато някой го погледнеше, той правеше усилие да се засмее, за да прикрие плача си. Клетият Прекоси!