Сърце (Дневникът на един ученик)
- Автор: Амичис Эдмондо Де
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Драгоев
- Жанр: Детская проза
Электронная книга - «Сърце (Дневникът на един ученик)». Краткое содержание книги:
Но баща му искаше да го види заспал. Той седна до леглото, хвана му ръката и му каза:
— Спи, спи, сине мой!
Изтощен, Джулио най-сетне заспа и спа много часове, наслаждавайки се за пръв път след толкова месеци на спокоен сън, изпълнен с приятни сънища. Когато отвори очи, слънцето беше вече отдавна изгряло. Най-напред усети, а след това видя бялата глава на баща си, опряна върху ръба на малкото легло.
Бащата бе прекарал нощта така, с чело близо до сърцето на Джулио, и още спеше.
Воля
От нашия клас само Старди има сила да извърши това, което е извършил малкият флорентинец. Тая заран станаха две събития в училище. Гарофи щеше да полудее от радост, че му върнаха албума с три пощенски марки от република Гватемала в прибавка, каквито търсеше от три месеца. Старди пък получи втора награда. Старди е пръв в класа след Дероси! Всички останаха учудени. Кой би казал това през октомври, когато баща му го доведе в училище загърнат в онова грамадно зелено палто и каза на учителя пред всички: „Имайте голямо търпение, защото е много тъпа глава!“
Отначало всички го наричаха дървена глава. Но той каза: „Или ще пукна, или ще успея“.
И се залови да учи здравата; и учеше денем и нощем, в къщи, в училището, на разходка, със стиснати зъби и свити юмруци, търпелив като вол, упорит като катър, без да обръща внимание на подигравките, като отвръщаше с ритници на тия, които го безпокояха. И тая дебела глава надмина всички.
Той не разбираше нищо от смятане, съчиненията му изобилствуваха с грешки, не можеше да запомни едно изречение. А сега решава задачите, пише правилно и пее уроците си като песен. Човек може да отгатне желязната му воля по външността му — той е нисък, набит, с четвъртита глава и просто без врат, с къси и дебели ръце и с груб глас. Той се учи дори от късовете вестници и от театралните афиши. И винаги когато има десет петачета, си купува книга. Вече си е подредил малка библиотека и веднъж, когато беше в добро настроение, се изтърва да ми каже, че щял да ме заведе в къщи, да я видя. Той не говори с никого, не играе с никого, винаги е на чина с юмруци на слепите очи, неподвижен като скала и заслушан в учителя.
Колко трябва да се е трудил, клетият Старди. Макар че беше нетърпелив и в лошо настроение, тая заран учителят, когато раздаваше медалите, му каза:
— Браво, Старди! Който постоянствува, побеждава.
Но той не изглеждаше никак възгордян, не се усмихна, и щом се върна на чина с медала си, подпря с юмруци слепите си очи и стана по неподвижен и по-внимателен отпреди.
Но най-забавното стана на излизане, когато го чакаше баща му — дебел и нисък като него, с едро лице и груб глас. Той не очакваше тоя медал и не искаше да повярва, та трябваше учителят да го увери. Тогава той се засмя радостно и удари сина си с ръка по тила, като каза високо:
— Браво, бе тиквеник! — и го гледаше смаян, като се усмихваше.
Всички се усмихвахме с изключение на Старди. Той мислеше вече за утрешните уроци.
Признателност
Уверен съм, че твоят другар Старди не се оплаква никога от учителя си. „Учителят беше в лошо настроение, нетърпелив“ — ти казваш това с тон на негодувание. Помисли ли колко пъти ти сам си проявявал нетърпеливост и към кого? Към баща си и към майка си, към които твоята нетърпеливост е престъпление. Твоят учител има право понякога да бъде нетърпелив! Помисли от колко години се труди той за децата. И ако между тях е имало много сърдечни и любезни, имало е и твърде много непризнателни, които са злоупотребявали с добрината му и не са признавали труда му, като са му причинявали повече огорчения, отколкото задоволство. Помисли, че и най-светият човек на земята, поставел на неговото място, може понякога да бъде побеждаван от гнева. И после, ако знаеше колко пъти учителят идва да преподава болен само защото болестта му не е достатъчно тежка, за да отсъствува! Той е нетърпелив, защото страда, и за него е голяма мъка да вижда, че вие не забелязвате болестното му състояние и злоупотребявате с него! Уважавай и обичай учителя си, синко! Обичай го, защото баща ти го обича и почита; защото той посвещава живота са на толкова много деца, които ще го забравят; обичай го, защото ти просвещава ума и ти възпитава душата; защото един ден, когато станеш мъж и няма да бъдем вече на света нито аз, нито той, неговият образ често ще ти се явява в паметта до моя и тогава ще видиш израза на скръб и умора върху доброто му, благородно лице, на които сега не обръщаш внимание. Ще си го спомниш и ще изпиташ мъка дори след трийсет години; и ще се срамуваш, ще изпитваш скръб, че не си го обичал, че си се отнасял зле към него. Обичай учителя си, защото той принадлежи към едно голямо семейство от петдесет хиляди основни учители, пръснати из цяла Италия, които са духовни бащи на милионите деца, които растат до тебе; недостатъчно признати и зле възнаградени работници, които подготвят за страната ни един по-добър народ. Аз няма да бъда доволен от любовта ти, която храниш към мене, ако не я проявяваш към всички, които ти правят добро. А между тях твоят учител е първият след родителите ти. Обичай го, както би обичал моя брат; обичай го, когато те милва и когато те кори, когато е справедлив и когато ти се струва, че е несправедлив, обичай го, когато е весел и любезен, и още повече го обичай, когато го видиш печален. Обичай го винаги. И произнасяй винаги с почит името учител, което след това на бащата е най-благородното и най-сладкото име, което може един човек да даде на друг.