Сърце (Дневникът на един ученик)

— Не, не — казаха родителите и мнозина ученици, — не, господин учителю, никога!

— Извинете ме — повтори учителят — и ме обичайте. Следната година няма да бъдете вече при мене, но аз ще ви виждам и ще останете завинаги в сърцето ми. Довиждане, деца!

Като каза това, той пристъпи напред сред нас и всички му протегнахме ръце, изправени на чиновете, и започнахме да хващаме ръцете му и полите на дрехата му. Мнозина го целунаха. Петдесет гласа извикаха заедно:

— Довиждане, учителю! — Благодарим, господин учителю! — Бъдете здрав! — Спомняйте си за нас!

Когато излезе, беше силно развълнуван. Излязохме всички в безпорядък. От другите класове също излизаха. Настъпи бъркотия и голям шум; ученици и родители казваха сбогом на учителите и учителките и се поздравяваха помежду си.

По учителката с червеното перо се бяха накачили четири или пет деца и двайсетина я бяха наобиколили и не й даваха да си поеме дъха; а на „Монахинята“ бяха смачкали шапката и й бяха напъхали около една дузина букети между копчетата на черната рокля и в джобовете й. Мнозина се радваха шумно на Робети, който тъкмо тоя ден бе хвърлил патериците.

От всички страни се чуваше:

— До новата учебна година! До двайсети октомври!

Ние също се сбогувахме. Ах, как се забравят всички неприятности в тоя момент! Вотини, който винаги завиждаше на Дероси, пръв се спусна към него с отворени обятия. Аз се сбогувах със Зидарчето и го целунах тъкмо в момента, когато ми правеше последната заешка муцуна, милото момче! Сбогувах се с Прекоси, сбогувах се с Гарофи, който ми съобщи печалбата от последната си лотария и ми даде една фаянсова фигурка, счупена в единия ъгъл. Сбогувах се с всички другари. Хубаво беше да види човек как бедният Нели обви с ръце Гароне тъй, че не можаха да го откъснат. Всички се тълпяха около Гароне, казваха му „довиждане“ и гледаха да го пипнат, да го стиснат, да изразят шумно възторга си от това добро, свято момче. Тук беше бащата на Гароне, който гледаше учуден и се усмихваше! Гароне беше последният, когото прегърнах на улицата, като сподавих плача си. Той ме целуна по челото. После се затекох при баща си и майка си. Татко ме запита: