Тайната на Шамбала
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Шамбала». Краткое содержание книги:
— По какъв начин си бил изпълнен от тази енергия? — попита Ханх. — Как точно се случи това?
— Беше прилив на умиротворение и целият ми страх изчезна.
— Можеш ли да проследиш движението на енергията в онзи момент?
Никога не се бях замислял над този въпрос, но бързо започнах да си припомням.
— Струва ми се, че се издигна от гръбначния ми стълб нагоре и премина до върха на главата ми, като издигна тялото ми нагоре. Почувствах се така, сякаш плувам. Сякаш някаква пружина ме дърпаше за темето нагоре.
Ханх кимна одобрително и ме погледна в очите.
— А колко време продължи това?
— Не беше дълго — отвърнах аз. — Но аз се научих да вдъхвам красотата в околния свят, за да пламне в мен отново това чувство.
— Онова, което липсва в практиката ти — каза Ханх, — е вдъхването на енергията и след това съзнателното поддържане на тази енергия на определено високо ниво. Това е Първото проникновение, което трябва да осъществиш. Трябва да приемаш по-пълноценно енергия, да установиш една прецизна практика, с която да го осъществяваш и след това да внимаваш всички твои останали действия да не сринат енергийното ти поле, след като веднъж си го изградил.
Той замълча за момент.
— Разбираш ли ме? През целия остатък от живота си трябва да правиш това — да подхранваш и поддържаш едно високо ниво на енергия. Да бъдеш в хармония — той погледна към мен закачливо. — Трябва да живееш много мъдро. Хайде да похапнем.
Изчезна в кухнята и се върна с поднос със зеленчуци и някакъв вид сос. Покани ни двамата с Ин на една маса. Поднесе ни зелечуците в три малки купички. Скоро стана ясно, че храната е част от информацията, която Ханх споделяше.
Докато се хранехме, той продължи.
— Да се поддържа висша енергия е невъзможно, ако човек консумира мъртва материя като храна.
Извърнах глава, защото изпитах досада. Ако това ще се превръща в лекция по диетология, бих предпочел да не присъствам. Това мое отношение, изглежда, вбеси Ханх.
— Ти луд ли си? — почти ми изкрещя той. — Самото ти оцеляване може да зависи от тази информация, а ти не желаеш поне малко да си отвориш съзнанието, за да я възприемеш. Какво си мислиш? Че можеш да живееш както си искаш и въпреки това да вършиш важна работа?
Той млъкна и ме изгледа изпод око. Аз си дадох сметка, че искрено ми се беше ядосал, но и това беше част от работата му. Останах с впечатлението, че ми предава информация на повече от едно ниво. Когато отново погледнах към него, не можах да не се усмихна. Ханх беше изключително симпатичен. Той ме потупа по рамото и отвърна на усмивката ми.
— Повечето от хората — продължи той, — са пълни с енергия и ентусиазъм в своята младост. После на средна възраст тръгват бавно по едно нанадолнище, като при това се правят, че не го забелязват. В края на краищата приятелите им също вървят по това нанадолнище, а децата им са активни, тъй че те могат да прекарват по-голяма част от времето си, като просто седят и си хапват вкусна храна.
— Но не след дълго те започват да имат натрапчиви оплаквания и хронични проблеми, като например затруднения в храносмилателната система или възпаление на кожата, на които предпочитат да не обръщат внимание, като ги приписват на възрастта. Но един ден се разболяват сериозно и не могат да преодолеят болестта. Обикновено отиват при лекар, който не държи на профилактиката и започват да приемат лекарства. В някои случаи проблемът се преодолява, в други не. И след това с течение на годините получават заболяване, което прогресивно се влошава и тогава те разбират, че умират. Единствената им надежда е да си мислят, че това се случва на всеки, че е неизбежно.
— Ужасното е, че този срив на енергията се случва в голяма степен дори и на хора, които имат духовни претенции.
Той се наведе към мен и се престори, че се оглежда около стаята да види дали някой не ни чува.
— Включително и някои от нашите най-уважаеми лами.
Искаше ми се да се разсмея, но не се осмелих.
— Ако се стремим към по-висша енергия и в същото време консумираме храни, които ни ограбват от тази енергия — продължи Ханх, — няма да стигнем до никъде. Трябва да преоценим всяка енергия, която по навик допускаме в своето енергийно поле, особено храната, и да избягваме всичко, освен най-доброто, ако искаме енергийните ни полета да бъдат устойчиво силни.
Той отново се наведе по-близо до мен.
— Това е много трудно за повечето от хората, защото всички са пристрастени към храната, която обичайно консумираме, а тя е ужасно отровна.
Извърнах поглед встрани.
— Зная, че съществува много противоречива информация в света по отношение на храната — продължи той, — но истината също може да се открие. Всеки от нас трябва да учи. Ние трябва да си изградим по-широки представи за нещата. Ние сме духовни същества, които са дошли на този свят, за да издигнем нивото си на енергия. Много от онова, което откриваме тук, е предназначено главно за сетивно удоволствие и за отвличане на вниманието. До голяма част то изсмуква нашата енергия и ни води към физически упадък. Щом сме убедени че сме създания, изградени от енергия, трябва да следваме тесния път, който минава отвъд подобни изкушения.