Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
Тук го чакаше капитанът на кораба, който трябваше да го отведе до Криу’н Дич, и вече губеше търпение. Той беше строен мъж, казваше се Шембо и говореше бавно с плътен сдържан бас.
Отначало това дразнеше Хорн. Струваше му се, че капитанът говори с него като с по-низше същество, но после внезапно разбра, че Шембо е криундичанец по рождение и затова произнасяше така чуждите за него думи. Досега на Хорн никога не му беше идвало наум, че освен англоезичната Земя съществуват и други езици, на които някой някъде говори.
Изглежда Шембо искаше да бъде учтив със своя важен пътник. Когато формалностите в пътническото бюро бяха уредени, покани Хорн да го придружи до кораба и лично го поведе през летателното поле. Хвърли поглед към очакващите заминаване андроиди. Вече имаше последици от намесата на Диз, защото андроидите се бяха скупчили под огромен навес, който работниците бяха опънали току-що над тях.
— Добра пратка, а? — широко се усмихна Шембо. — Този път докарах много.
— Значи вие сте ги докарал тук? В такъв случай ги правят на Криу’н Дич, така ли?
— О, не, тези тук са докарани отдалеч, от външните светове, дори може би още по-отдалеч. Не зная. Получихме ги от друг кораб, когато кацнахме на Криу’н Дич. Купих най-добрите. Предлагаха ги… Как го наричате, когато всеки предлага своя цена?
— На търг ли? — попита Хорн.
Шембо направи кръгче с палеца и показалеца си в знак на съгласие.
— Точно така. Аз съм много добър купувач за андроидите. Вземам най-добрите и хубаво се грижа за тях. Загубите са малко. Другите търговци не са толкова добри. Те дават ниска цена, получават лоша стока, губят много от тях, опитват се да одерат огромна печалба, когато вече е твърде късно. По-хубаво е да си имаш работа с добри андроиди.
Продължиха. Това е много интересно. Хорн никога преди не бе мислил, че далечните светове притежават толкова високоразвита технология, че да създават изкуствен живот, да произвеждат андроиди и да търгуват с тях.
Пътят им към кораба минаваше покрай оградената площадка с андроиди.
Шембо едва вдигна ръка, показвайки с горд жест кораба си, когато отзад някой им викна и Хорн се обърна.
На двайсетина крачки от тях беше спрял нюхолмски обществен автомобил.
В откритото купе стоеше някакъв мъж и придържаше шапката си с ръка, защото вятърът се опитваше да му я отнесе.
— Вие ли сте Дери Хорн? — извика той.
Хорн му отговори, че е точно така.
Шофьорът подкара колата и спря до Хорн и Шембо.
— Много съжалявам, че ви безпокоя, мистър Хорн — каза човекът с шапката, — но не бихте ли се върнал за минута в пътническото бюро? Очевидно служителите нещо не са догледали при попълването на документите ви. Мисля, че е станало, защото ще спрете замалко на планетата Криу’н Дич.
Произнесе тези думи през зъби, сякаш искаше да каже: „Нали знаете какво става при оформянето на документите.“ Хорн сърдито вдигна рамене и понечи да се качи в колата.
— Съжалявам, капитан Шембо, нямам намерение да се бавя. Ще се върна сам на кораба ви, когато недоразумението се уреди.
Шофьорът отвори вратата, учтиво излезе от колата и застана до нея с ръка върху дръжката. Но внезапно застина като парализиран с широко отворени от ужас очи. Хорн отлетя назад от силен удар в рамото.
Шембо с неговата чудовищна сила го беше блъснал с ръка. В другата държеше пистолет, насочен към двамата непознати.
— Всичките му документи са наред! — изсъска през зъби. — Май сте много богат, мистър Хорн. Мисля, че тези…
Той произнесе една дума, която Хорн не разбра. Вероятно беше криундичка ругатня. После продължи:
— Тези типове се опитаха да ви отвлекат за пари. Вървете към кораба. Тичайте!
ГЛАВА ХII
Шембо пое положението в свои ръце, затова първият импулс на Хорн беше да му се подчини, но сетне се стегна.
— Не! Имам по-добро предложение. Какво ще стане да ги вземем с нас, както те искаха да направят с мен? Ако нямате нищо против, разбира се.
Той погледна Шембо. Капитанът се усмихна криво.
— Щом искате, това е добра идея. Можете ли да управлявате тази машина?
— Ще им заповядаме да излязат и да вървят пеш — вдигна рамене Хорн. — Те трябва да вървят като нас.
— Добре.
Шембо насочи пистолета към шофьора.
— Ей, ти… върви заедно с приятелчето си!
За момент Хорн помисли, че шофьорът ще рискува и ще се опита да избяга, но после сякаш размисли и се подчини.
Дери заповяда на двамата да вървят към кораба пред тях. Това не беше никак лесно, обаче за щастие наблизо нямаше никого, за да задава въпроси, освен членовете на екипажа, на които обясниха накратко ситуацията.