Търговци на роби в космоса
- Автор: Браннер Джон
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Търговци на роби в космоса». Краткое содержание книги:
— И какво постигнахте по този път?
— Твърде много. — Диз се разсмя. — Та аз избрах истинската търговия! Може би ще заема мястото на Лароу, когато се пенсионира, но ще трябва още малко да полетя.
Хорн разсеяно кимна и погледна картата на населените светове — една от онези, които висяха навсякъде из Нюхолм. Тази планета беше отдавна основана колония, но съществуваше толкова много време, че я смятаха за автономен свят. Ала колкото по-далеч се намираше светът, толкова беше по-млад. По външния край до неизследваната част на Галактиката, петдесет или шестдесет звездни системи от Нюхолм, имаше светове, чиито названия бяха написани фонетично и до тях се мъдреха въпросителни или бяха отбелязани между две групи звезди, защото никой не знаеше точно къде се намират.
Хорн усети, че по гърба му преминава тръпка на напрегнато очакване. Чувстваше някакво почти плашещо го раздразнение при мисълта, че съществуват светове, които са отрязани от останалото човечество с такива чудовищни разстояния.
Той си събра багажа.
— Е — произнесе замислено, — мисля, че тъкмо сега му е времето да използвам парите, които ми даде дядо.
Ако искаше да тръгне за най-близката звездна система, би могъл да лети със сравнително комфортен пътнически лайнер. Имаше твърде голям брой заможни пътници, главно делови хора, агенти по вноса и износа, които пътуваха из този район, но Криу’н Дич се намираше извън обикновените линии, на самата граница на познатия Космос.
Хорн беше облечен по сегашната земна мода. С престорено равнодушие играеше официалната роля на внук на богат човек, който твърде неохотно проучва семейния бизнес. Уж случайно влезе в пътническото бюро на космическата агенция, разглеждайки ноктите на ръцете си, а през това време му правеха различни предложения.
— Най-добре вземете товарен на последната станция. Там почти веднага ще можете да се качите на един от тези неудобни кораби.
— Не — вяло отвърна Хорн. — Това ще ми отнеме твърде много време. Искам колкото се може по-бързо да завърша това пътешествие. Ако е необходимо, мога да летя дори на прост товарен кораб, щом тръгва веднага за Криу’н Дич.
Най-сетне му съобщиха, че има един такъв кораб, който ще отлети на следния ден. Той превозваше роботи на собствената му фирма.
— Това ме устройва — заключи Хорн.
Преброи поисканата му сума и сложи парите на масата.
Дамата зад бюрото благосклонно му се усмихна. Като видя новичките банкноти, на лицето й се появи радостно изражение.
— Много ви благодаря. — Тя толкова бързо скри парите, сякаш се изпариха, попаднали в потока свеж въздух. — Лично ще се погрижа за вашето удобство. На ваше разположение ще бъде каютата на капитана.
— Трябва да се откажете — изрече Хорн с подчертано скучаещ глас. — Това може да развали настроението на капитана, а ако той бъде в лошо настроение, ще го предаде на подчинените си и после те на техните подчинени. Искам да прекарам пътешествието си в приятна атмосфера. Може би ще ми дадете каюта на офицер?
Той вдигна очи и се усмихна на жената.
— Ако дядо ми получи киселини, продукцията през следващите два дни ще бъде с подчертано влошено качество.
Забележката му беше своего рода позор за дядо му, но постигна целта си. Жената се съгласи да направи така, както той каза. Тя бе очарована от неговата привлекателност, от ясния му мъжки ум и красотата му. Вероятно през следващите два дни ще приказва само за него.
Цената на билета до Криу’н Дич беше по-ниска, отколкото Хорн очакваше според земните мерки.
Както му бе казал Диз, истинската стойност на парите растеше пропорционално с разстоянието от Земята.
Няколко часа преди отлитането Хорн отиде на космодрума, за да уреди формалностите в администрацията.
Диз тръгна с него — трябваше да се върне на кораба си, за да наблюдава товаренето.
Товарният кораб вече стоеше на летателното поле. От плътно покритото със сива пелена небе росеше дребен студен дъжд. Духаше пронизващ вятър. На заградената площадка на края на космодрума стояха и лежаха, плътно притиснати един до друг, стотици андроиди, защитени от лошото време само с по едно пончо от груба вълна. Като ги видя, Диз сърдито изръмжа.
— Служителите в космодрума са истински глупаци! — изруга той. — Защо поне не опънат над тях навес? Навярно половината ще умрат от бронхопневмония, когато ги качим на борда в такова състояние. Моля да ме извините. Май изгубих самообладание. Но така мога и да фалирам!
Тръгна, като обеща на Хорн да се върне и да го отведе до кораба му. Дери още веднъж погледна андроидите, бавно вървейки под дъжда към бюрото на служителите в космодрума.