Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Размишлявайки за посочените два принципа, ще забележим, че в някои житейски обстоятелства сме принудени да бъдем смирени. Лесно е да проявим смирение за онова, което не можем да променим, но ако имаме сила за борба, е много трудно да се примирим. Този, който се примирява с обикновените обстоятелства, може да сметне казаното за лесно, но той не знае, какво е истинско смирение. Да си представим човек, който има бедни роднини, които искат да получат част от неговото богатство, защото са в огромна нужда, но той не може да се смири и да им позволи да получат част от парите му; но ако през нощта в неговия дом нахълтат крадци и избягат, ограбвайки всичко ценно, той много бързо се примирява с тази загуба. Този вид смирение не е добродетел. Да се смириш означава да постъпиш смирено дори тогава, когато имаш сила да се съпротивляваш. Всички велики хора са отдавали голямото значение на смирението и са учили другите на смирение. Христос казва, че ако някой иска да извърви с нас определен път, ние сме длъжни да бъдем готови да пътуваме с него още по-нататък. На какво ни учи това? На смирение. Може да ни се стори, че смирението е непрактично и този егоистичен свят винаги ще вземе връх. Това е истина, но загубата, ако сърцето може да я понесе, е нищожна в сравнение с ползата. Ако човек не получи удовлетворение от онова, което е направил, по-добре е да не се опитва да се смирява.
Ако човек е способен на смирение или отказване — това е прекрасно, но не е длъжен да насилва своята природа. Например, един човек поискал от друг да му даде своята пелерина. Наметалото било дадено незабавно, но даващият бил много ядосан, че другият човек го е помолил за такава услуга. И когато бил принуден да излезе навън под дъжда и се намокрил, той се почувствал ужасно. За него би било много по-добре просто да откаже на молителя и да му обясни, че за съжаление не може да му даде своя плащ. Щом като веднъж си дал нещо на човек, не бива да съжаляваш за стореното. В конкретния случай е по-добре човек бъде доволен, че се е намокрил, помагайки на друг. Ако дадеш нещо, нека да е от все сърце.
Истински смиреният човек не изпитва неприязън, а това не е толкова просто. Колко хора в този свят се опитват да следват чудесните духовни практики! А едно просто нещо като смирението все пак е по-рядко; тази добродетел е не само прекрасна, тя е истинско чудо. Смирението се съдържа в множество дреболии. Ние не винаги го забелязваме, но то се проявява чрез тях. Обкръжаващите могат да ни попитат за нещо, което не ни харесва. Или да ни кажат нещо, което не желаем да приемем мълчаливо, а искаме да отговорим. И всичко това в ежедневния живот ни причинява малки убождания. Ако не бяхме се примирявали през всичкото време, щяхме да чувстваме раздразнение. Ето защо да бъдеш смирен не е слабост, а голяма сила. Ако отидем по-нататък, ще открием, че можем да се смирим пред студа и горещината, пред подобаващи и неподходящи места и цялото това смирение има смисъл и ни носи полза. Можем да възпитаме в себе си способността за смирение; като не се примиряваме с изпратената ни от съдбата участ, изпускаме възможността да се научим на смирение.
В света действат две сили: колективна и индивидуална. В суфийската терминология едната се нарича Каза, а втората — Кадр. Най-често индивидуалната сила не желае да се предаде и както можем да предположим, се разрушава. Например, човек го мобилизират в армията да защитава Родината. Той не иска да отиде да воюва, но колкото и възвишен да е неговият идеализъм, той е безпомощен пред мощта на цялата нация и трябва да се покори на обстоятелствата, в които има конфликт между малката и голямата сила. В този случай смирението е единственият изход.
Всичко трябва да се разбира правилно. Смирението, което глупаво се проповядва, не е полезно. Веднъж един мюрид, който се учил на смирение при своя муршид, вървял по улицата потънал в мисли за смирението. Неочаквано от някъде изскочил побеснял слон и хукнал към него. Някакъв умен човек му извикал да се отстрани, но той не го послушал, защото се опитвал да смири себе си пред слона и слонът грубо го блъснал. Непознати хора донесли ученика при муршида, който попитал как е бил ранен. Ученикът отговорил, че проявил смирение. Муршидът попитал: „Нима никой не те посъветва да се отместиш?“ — „Да — отговорил ученикът, — но аз не го послушах“. — „Но — произнесъл муршидът — защо не се покори на този човек?“. Твърде често най-деликатните принципи могат да доведат до най-погрешни последици. Но въпреки всичко, смирението е доказвало, че то е пътят на светците, защото възпитава у човека търпение. А какво е търпението! То е скъпоценност. Няма нищо по-ценно, нищо по-благословено от търпението.