Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Човек е привел мислите си в равновесие, когато може да види нещата не само от своя гледна точка, не само през призмата на онези идеи и чувства, към които е бил приучен, а всестранно. Едностранчивият човек не притежава равновесие. Представете си, че някой, който е настроен патриотично и всичко вижда от гледна точка на патриотизма, влиза в магазин и иска от собственика да му продаде нещо (за патриотични нужди) на много ниска цена. Но собственикът може да не е богат човек и дори за патриотични цели да не може да продаде стоката си на тази ниска цена. А и като собственик на магазина той мисли за своята търговия; от него не може да се очаква, че ще погледне на ситуацията с патриотични очи. Първият мисли само за патриотизма, а вторият само за търговията. Ако има трети, който е музикант, ще каже: „Тия двамата са полудели; само музиката има значение!“ А поетът ще каже: „В света няма нищо друго, освен поезия“. Всеки мисли за това, с което самият той се занимава. Набожният човек може да бъде толкова увлечен в собствената си набожност, че в него да не остане нищо друго, освен набожността, която, в края на краищата, се превръща в лицемерие.
По какъв начин, ще попитате вие, може да се постигне равновесие? Първо, съществува равновесие между активност и почивка, сън и бодърстване. Ако човек повярва, че ако спи много ще стане велик и прави само това, ще се превърне в чудовище, а не в човек, защото тялото, което му е дадено за опознаване на света, няма да се използва. А ако някой изобщо не спи, за броени дни ще получи нервно разстройство. Ако някой твърде дълго пости, ще стане безплътен. Ще може да погледне в друг свят, от друг ъгъл. Ако някой върви по пътя на вдъхновението — вдъхновението ще дойде. Но неговото тяло, сетивата му толкова ще отслабнат, че няма да успеят да опознаят свята, т.е. да изпълнят своето предназначение.
В Индия има мистици, наричани мадзуби, които са достигнали пределна духовност. Техният външен „аз“ е толкова забравен, че те напълно са се откъснали от преживяванията на този свят. Но крайността не е желателна в никоя форма, била тя умна или глупава. Да спиш и бодърстваш, да се храниш и да постиш, да работиш и да почиваш, да говориш и да мълчиш — ето какво означава да си в равновесие.
Веднъж Мухаммад предписал на свой ученик една практика, с помощта на която ученикът преживял екстаз. След няколко дни ученикът дошъл с плодове и цветя, които поднесъл като дар на пророка и горещо му благодарил с думите:
„Урокът, който ми даде, се оказа много ценен. Той ми достави огромна радост! Моите молитви, които преди продължаваха няколко минути, сега продължават цял ден“. Мухаммад отговорил: „Аз се радвам, че урокът ти е харесал, но те моля, не го практикувай повече!“
Суфият се учи на равновесие с помощта на статични пози и движения, които развиват способността за контрол на действията и движенията на тялото; практикувайки намаз, вазифа и зикр, той добива равновесие на ума с помощта на концентрация. Да седиш в къщи със затворени очи — това не е концентрация. Макар че очите са затворени, мислите продължават да текат. Важно е да се избере правилен обект за концентрация. В процеса на концентрация и медитация човек преживява екстаз. Контролирайки своя „аз“, той достига до висшия свят или измерение, в които всичко е едно. Затова е необходимо ръководството на муршид, наставник, иначе равновесието ще бъде загубено, тъй като самостоятелно никой не може да постигне единството. А ако някой все пак успее, той ще бъде до толкова обладан от преживяното, че ще се откъсне напълно от този свят и резултатът ще бъде разсеяност, безумие и много други лоши последствия.
Няма по-голямо щастие и блаженство от екстаза. Човек е свикнал да мисли: „Аз съм това, което виждам. Тази твърда плът, кръв и кожа съм аз“. Но при екстаза съзнанието се освобождава от тялото, от тази ограничителна обвивка и постига своето истинско съществуване, издигнато над всички мъки, болки и тревоги. Това е най-голямата радост. Да познаем света на екстаза като запазим контрол над тялото и чувствата, посредством които опознаваме целия живот на тази земя, означава да постигнем равновесие — най-великото състояние за човека.