Мъчение на Никола Нови Софийски (Житие и живот, повест и сказание за светия и славен Христов мъченик Никола Нови, пострадал в славния град Сардикийски, наречен Средец, и за мъчението му чрез предателство)

Но о, възлюбени! И кой може да каже докрай това, що многострадалният претърпя тогава? Но от многото нека само малкото да кажем, видяно от тези, които тогава се случиха там.

Бяха разкъсали всичките му дрехи със страшен и неистов бой. Свещеното му лице цялото бе обагрено в кръв от многото юмручни удари. Смазван по плещите и по колената с тояги, верният ученик се уподоби на своя учител и възкликваше пророческите думи: „Плещите си подложих за рани и страните си за удари.“ И така прочее благообразно се оставяше на биещите и никак не им се противеше. И в такова състояние на светеца те стигат тъмничното предверие. И така, едва жив, го хвърлят насред мрака и смрада на тъмницата, а тя е мрачна и съвсем на ада подобна. Силният духом Николай, още щом влезе в тъмничния затвор, разпалва се сърдечно и духът на прозрението, що бе в него, се възбуди, та предрече такъв край на дните си: „Това е покоището на моя земен живот, тук ми подхожда да се поселя чак до последния си дъх, защото пожелах да съм тук заради Христовата чест.“ И след като беше затворен в дълбоката тъмница, носеше върху си тежки железа заради Христа.

Той вижда вътре множество хора от различни места, несправедливо насилвани зле чрез различни мъки. Когато божественият Николай видя техните достойни за удивление беди, облажаваше търпението им и с много сълзи ставаше подобен на тях, приобщавайки се към техните страдания и скърби, но не напълно, още повече че не бе се сподобил да му бъде отнет поне един член от тялото. И немалко се извисяваше чрез облака на скръбта, за да приеме смъртта заради Христос. Той прекара прочее цялата онази нощ, отправяйки с топли сълзи към Бога достохвални песни и молитви, говорейки: „Спасителю на скърбящите и прибежище на застигнатите от буря, Боже на моето спасение, чуй молитвата на недостойния си раб и погледни към мене, и ме помилуй, и избави ме от коварството на врага, и дай ми, Владико, да запазя докрай ненакърнена вярата в Тебе! Не ме предавай на моите беззаконници, Господи, да не кажат враговете ми: «Къде е неговият Бог?» Покажи Своята сила и прослави чрез мене, непотребния, Своето свято име! И изпрати Своя ангел, за да пази мене, недостойния! Прояви Своята милост над мене и насочи стъпките ми към Твоето изповедание и ще завърша жизнения си път, като вярвам в Тебе, та и в това да се прослави Твоето име – на Отца и на Сина, и на Светия Дух навеки амин!“

Така мъченикът се молеше в подвиг чак докато настъпи денят. През деня на същото място на съда отново се събират множество хора, надминаващи по злоба вчерашните, сборище хора, по-жестоки от всички агарянски злини. Съдията, който ръководеше, заповядва да се доведе светецът от тъмницата. Докато водеха блажения, той пееше непрекъснато, говорейки според псалма така: „Мнозина от моите врагове се бореха с мене от младините ми, мнозина се бореха, ала ме не надвиха, на гърба ми грешници ораха, прикриваха своето беззаконие. Моят Господ е праведен и ще посече вратовете на грешниците.“ И още: „Господи, Господи, погледни от небесата и виж, защото се укрепиха враговете ми и с люта ненавист ме възненавидяха заради Твоето име. Но Ти сам изцели ме, Владико, защото костите ми се разтресоха и душата ми се смути силно. Не ме изобличавай чрез яростта Си, нито ме наказвай чрез гнева Си, но удостой мене, недостойния, да понеса изкушенията на мъките заради Твоето свято име, та да не рече моят враг: «Надвих му!»“ И така стоеше, молейки се на Бога и нему възложил цялата си надежда.