Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
При всички положения опитите му да смаже ордена извън Франция не са съвсем успешни. Не друг, а кралят на Англия Едуард II, зет на Филип Хубави, в началото се обявява в защита на тамплиерите. В крайна сметка обаче, притиснат от краля на Франция и от папата, той изпълнява исканията им, макар и без особено желание и само частично. Повечето тамплиери в Англия вече са успели да избягат, но има и такива, които са задържани под стража. Ала и те получават леки присъди: за назидание са пратени за по няколко години в абатства и манастири, където живеят относително добре. Земите им са предоставени на рицарите хоспиталиери на св. Йоан, те самите обаче са пощадени и не са подложени на жестоките гонения, сполетели събратята им във Франция.
На други места унищожаването на тамплиерите се натъква на още по-големи спънки. По онова време Шотландия например воюва с Англия и в бъркотията на никого не му е до съдебни процеси. Булите, с които папата разпуска ордена, така и не са огласени, тоест в Шотландия на практика тамплиерите не са под възбрана. Мнозина англичани, а както личи, и французи, членове на ордена, намират убежище там и според преданието в битката при Банокбърн, състояла се през 1314 г., се сражават на страната на Робърт Брус. Пак според легендите, за които има и исторически доказателства, още цели четири столетия орденът запазва целостта си в Шотландия. В битките от 1688–1691 г. кралят на Англия Джеймс (Яков) II е свален от престола от Вилхелм Орански. В Шотландия привържениците на детронирания монарх от династията Стюарт се вдигат на бунт и през 1689 г. в битката при Киликранки загива Джон Клейвърхаус, виконт на Дъндий. Когато откриват трупа му, виждат, че виконтът носи големия кръст на ордена на тамплиерите, който явно е изработен много отдавна, някъде преди 1307 г.44
В Лотарингия, която по онова време е в пределите не на Франция, а на днешна Германия, тамплиерите са под закрилата на херцога. Само малцина са изправени пред съд, но после са освободени. Повечето явно се подчиняват на прецептора, който според мълвата им наредил да си обръснат брадите, да махнат сутаните и да се слеят с местното население.
В същинска Германия тамплиерите се държат предизвикателно със съдиите и се заканват да се вдигнат на оръжие. Уплашени, съдиите ги оправдават, а когато орденът е разпуснат официално, мнозина германци, членуващи в него, намират убежище в Ордена на хоспиталиерите и в Тевтонския орден. И в Испания тамплиерите устояват на гоненията и се укриват в други монашески ордени.
В Португалия орденът е подложен на разследване и е разпуснат, след което просто променя името си и става Орден на рицарите на Христа. Под това название съществува чак до XVI в., а членовете му са предимно моряци. Сред тях се открояват имената на Васко да Гама и на принц Хенри Мореплавателя, който е велик магистър на ордена. Корабите на рицарите на Христа плават под познатия скосен червен кръст. Под същия флаг трите каравели на Христофор Колумб прекосяват Атлантическия океан, за да открият Новия свят. Самият Христофор Колумб е женен за дъщеря на рицар от ордена и има достъп до документите и дневниците на тъст си.
Ето как под една или друга форма тамплиерите оцеляват след акцията от 13 октомври 1307 г. А през 1522 г. техните потомци в Прусия, рицарите тевтонци, обявяват своята независимост от църквата и папата, и подкрепят дръзкия бунтовник и еретик Мартин Лутер. Два века след официалното разпускане на ордена тамплиерите, макар и по заобиколен начин, си отмъщават на католическата църква, задето ги е предала.
Рицарите тамплиери и загадките около тях
Такава, макар и в доста съкратен вид, е историята на рицарите тамплиери, както я представят историците и както я прочетохме и ние първия път. Твърде скоро обаче си дадохме сметка, че тази история има и друго измерение, много по-загадъчно, по-предизвикателно и изпълнено с неясноти. Още по време на съществуването си орденът е обвит в тайнственост. Членовете му са смятани за вещери и магьосници, за тайни адепти и алхимици. Мнозина от съвременниците на тамплиерите бягат от тях, както дяволът — от тамян, понеже са убедени, че те са се съюзили с нечистите сили. Още през 1208 г., в началото на Албигойския кръстоносен поход, папа Инокентий III заклеймява тамплиерите, че не се държат, както подобава на християни, и с недомлъвки намеква, че се занимават с некромантия. Същевременно обаче има и хора, които не пестят похвалите по техен адрес. В края на XII в. Волфрам фон Ешенбах, един от най-великите трубадури и автори на рицарски романи през Средновековието, отива в Утремер специално за да наблюдава тамплиерите по време на сражение. Някъде между 1195 и 1220 г. той пише епическия рицарски роман „Парсифал“, в който говори за тях с неприкрита възхита. В творбата му именно рицари тамплиери пазят Свещения Граал, замъка, двореца и семейството на Граала45.
44
Watte. New Encyclopaedia of Freemasonry. V. 2, p. 223.
45
Fon Eschenbach, Wolfram. Parzival, p. 251.