Създания от светлина и мрак [bg]

ПРИСТИГАНЕТО НА СТОМАНЕНИЯ ГЕНЕРАЛ

Уаким поглежда нагоре и вижда Стоманения Генерал.

— Почти не разбирам защо би трябвало да го познавам — казва Уаким.

— Хайде де! — започва Брамин, от очите и бастунчето на когото проблясват зелени пламъци. — Всички знаят за Генерала, който е самотен рейнджър. От страниците на историята се косят кънтящите удари от копитата на неговия боен кон Бронз. Той лети с ескадрилата „Лафайет“. Бие се в закъснялата акция в долината на Харама17. Посред зима помага за защитата на Сталинград. С малка група приятели се опитва да нахлуе в Куба. На всяко бойно поле е оставил част от себе си. В най-тежките моменти лагерува на открито при Вашингтон, докато друг по-славен генерал не поисква от него да си отиде. Побеждават го при Литъл Рок, а в Бъркли плисват киселина в лицето му. Включен е в списъка на Главния прокурор, защото на времето е бил член на Ай Дабълю Дабълю18. Всички каузи, за които се е борил, сега са мъртви; част от него също е мъртва, защото всяка от тези части е била създавана и принасяна в жертва на своето осъществяване. Все пак той надживява своето време с изкуствени крайници и изкуствено сърце и кръвоносни съдове, с неистински зъби и стъклено око, с пластина в черепа й пластмасови кости, както и с парчета проводник и керамика в себе си, докато най-сетне науката се научи да ги прави по-добри от тези, които са естествен дар на човека. Сетне отново е подменен частица по частица и в следващото столетие се оказва далеч по-съвършен от всеки човек, създаден от плът и кръв. Сега пак е на страната на бунтарите и всеки път търпи поражение във войните на колониите срещу планетата-майка, както и във войните на отделните светове срещу Федерацията. Той винаги фигурира в списъка на някой Главен прокурор, но продължава да свири на своето банджо и нищо не го интересува, защото винаги се е поставял отвъд закона, като се подчинява само на духа му, а не на неговата буква. Многократно са подменяли метала му с човешка плът, бил е и изцяло човек, но всеки път се заслушва в някоя далечна битка, засвирва на банджото си и тръгва, за да загуби отново човешката си същност. Похвърля зарове с Лео Троцки, от когото научава, че писателите са слабо заплатени; известно време пътува в покрит товарен вагон с Уди Гътри, който му помага да разбере музиката и факта, че певците също са зле платени; прекарва част от времето си като поддръжник на Фидел Кастро, за да схване, че юристите са слабо заплатени. Почти неизменно го побеждават, мамят и надхитрят, но това не го засяга, защото за него идеалите са по-важни от собствената му плът. Разбира се, и сега Принцът Който Беше Хиляди е кауза, която не се радва на подкрепа. От това, което казваш, схващам, че противниците на Дома на живота и Дома на мъртвите ще бъдат считани за поддръжници на Принца, който не е молил за никаква подкрепа. Говоря за съществена подкрепа. Уаким, ти сигурно си противник на Принца. Бих предположил, че Генералът ще го подкрепи, доколкото Принцът е малцинство сам по себе си Уаким, Генералът може да бъде победен, но никога не може да бъде унищожен. Ето го. Попитай сам, ако искаш.