Последната нощ на „Титаник“
- Автор: Лорд Уолтер
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие документальные фильмы
Электронная книга - «Последната нощ на „Титаник“». Краткое содержание книги:
Но на всеки спасен пътник от най-ниската класа се падаха стотици други, които безцелно се въртяха около носа, на юта, пред стълбището на палуба D. Някои останаха в кабините си — така младия Мартин Гелъхар намери Мери Агата Глин заедно с четирите ѝ обезкуражени спътници. Той бързо ги придружи до лодка № 13 и се върна на палубата. Други го удариха на молитви. Минаващия през ресторанта на трета класа пътник Гюс Коен видя един час след сблъскването множество събрани пътници, някои от които с разпятия в ръцете.
Персоналът на първокласния ресторант „А ла Карт“ се намираше в най-трудно положение. Беше ни риба, ни рак. Очевидно бе, че не са пътници, но същевременно не се числяха и към екипажа. Ресторанта не принадлежеше на „Уайт Стар“, а бе концесия, дадена на мосю Гати. Така че служителите бяха без всякакъв статус. И за нещастие те бяха французи и италианци — обект през 1912 година на дълбоко англосаксонско подозрение.
Нямаха шанс още от самото начало. Стюардът Джонсън си спомня, че ги бе видял скупчени до кабините им в задната част на палуба D. Управителят Гати и помощник-готвачът Полковник Грейси Може бяха единствените, които се промъкнаха до лодъчната палуба. Дължеше се на цивилните им дрехи, заради които екипажът сметна, че са пътници.
Долу, в машинното отделение, никой не мислеше да напуска. Мъжете отчаяно се бореха да поддържат налягане на парата, за да светят лампите и да работят помпите. Главният механик Бел бе вдигнал водонепроницаемите врати след котелно отделение № 4 — като стигне водата до тук, щяха да ги затворят отново; междувременно бе много по-свободно да се движиш наоколо.
Смазочникът Фред Скот се опитваше да освободи свой колега, затворен в задния тунел зад една от вратите. Смазочникът Томас Рейнджър изключи последния от четиридесет и петте вентилатора — консумираха твърде много ток. Настройчикът Томас Патрик Дилън помагаше при влаченето на дълги парчета тръби от задните отделения, за да увеличат производителността на смукателната помпа в котелно отделение № 4.
В него настройчикът Джордж Кавел гасеше огъня в пещите. Енергията щеше да намалее, но когато водата достигне до № 4, няма да възникне експлозия. Бе около 01:20 и работата бе почти приключена, когато Кавел забеляза изпод металните плочи на пода да извира вода. Заработи по-бързо. Щом водата стигна до колене, той спря. Беше почти на върха на аварийния трап, когато се сети, че е изоставил колегите си. Слезе отново, за да установи, че всички си бяха отишли. С чиста съвест се изкачи обратно, този път завинаги.
Повечето от лодките бяха вече отплавали. Една след друга те се отдалечаваха от „Титаник“, блъскайки и пляскайки с веслата в гладкото като огледало море.
— Никога преди не съм държал весло в ръката си, но ми се струва, че мога да греба — каза един стюард на г-жа Д. Стюарт Уайт в лодка № 8.
Погледите на всяка лодка бяха насочени към „Титаник“. Високите му мачти, четирите големи комина ярко се открояваха в ясносинята нощ. Широките палуби за разходка и дългите редици от илюминатори пламтяха в светлина. От лодките се виждаше как хората се редят до леерите, чуваха се звуците на рагтайма в спокойния нощен въздух. Изглеждаше невъзможно нещо да се случи на този величествен кораб. Ето, те са вече в морето, а пред тях стои той. Окъпан в светлина от бака до кърмата, с изглед на празничен кейк.
Неуверено лодките се отдалечиха още малко. На тези, на които бе казано да чакат, греблата бяха вдигнати. За другите, на които бе наредено да се отправят към неизвестния параход, чиито светлини блестяха в далечината, това бе началото на едно болезнено пътуване.
Параходът изглеждаше издевателски близко. Толкова близко, че капитан Смит нареди на хората в лодка № 8 да отидат до него, да оставят пътниците и да се върнат за други. По същото време той попита старши рулевия Роу, който държеше ракетния пистолет, дали знае морза. Роу отговори, че знае малко, и тогава капитанът каза:
— Повикайте този кораб и когато отговори, му предайте: „Ние сме «Титаник» и потъваме. Моля, пригответе всичките си лодки.“
Боксхол се бе опитал да установи връзка, но сега Роу желаеше повече от всичко да опита късмета си. Между ракетните изстрели той викаше и викаше кораба. Нямаше отговор. Тогава Роу уведоми капитана, че му се вижда друга светлина откъм десния борд. Старият шкипер насочи далекогледа и вежливо каза на Роу, че това е планета. Хареса му обаче пламенността на младия рулеви и му отстъпи далекогледа да види сам.
В същото време Боксхол продължаваше да изстрелва ракети. Рано или късно странникът трябваше да се събуди.