16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
— Дойдохме с велосипедите — заяви Стодарт-Уест. — Полицаят беше много любезен и ни пусна отзад в залата. Мисля, че не възразявате, госпожице Кракънторп — добави той учтиво.
— Тя няма нищо против — отвърна Седрик от името на сестра си. — Човек веднъж е млад. Предполагам, че това е първото ви следствие.
— Беше доста разочароващо — отбеляза Алегзандър. — Приключи толкова бързо.
— Не можем да стоим тук и да си говорим — раздразнено заяви Харолд. — Има огромна тълпа. И всичките тези фоторепортери.
Даде знак на шофьора, колата се отдели от бордюра и потегли. Момчетата помахаха весело.
— Приключило толкова бързо! — заяви Седрик. — Ето какво си мислят те, наивниците! То едва сега започва.
— Всичко е толкова абсурдно. Абсолютно абсурдно — отбеляза Харолд. — Предполагам…
Той погледна към господин Уимборн, който стисна тънките си устни и поклати с отвращение глава.
— Надявам се — заяви нравоучително адвокатът, — че цялата история скоро ще бъде изяснена. Полицията действа толкова експедитивно. Въпреки всичко, както отбеляза Харолд, цялата тази работа е толкова абсурдна.
Докато говореше, господин Уимборн погледна към Люси с явно неодобрение. „Ако тази млада жена — сякаш казваха очите му — не се беше пъхала там, където няма работа, нищо подобно нямаше да се случи“.
Това изречение или друго, твърде подобно на него, бе изказано гласно от Харолд Кракънторп.
— Между другото, ъъъ, госпожице, ъъъ, Айлсбароу, какво точно ви накара да отидете и да погледнете в онзи саркофаг?
Люси вече се чудеше кога тази мисъл щеше да хрумне на някой от семейството. Знаеше, че полицията щеше да я попита най-напред за този факт. Беше изненадана, че изглежда до момента тя не беше минала на никого другиго през ума. Седрик, Ема, Харолд и мистър Уимборн се вторачиха едновременно в нея.
Отговорът й, естествено, бе подготвен предварително.
— Действително — започна тя колебливо, — и аз не знам… Имах чувството, че мястото се нуждае от щателно прочистване. А и имаше — тя отново се поколеба — много специфична и неприятна миризма.
Тя разчиташе съвсем основателно на неизбежното потръпване, което щеше да предизвика у всекиго неприятна асоциация.
Господин Уимборн промърмори:
— Да, да, разбира се… около три седмици — така каза съдебният лекар… Знаете ли, смятам, че всички ние трябва да положим усилия и да изключим този факт от съзнанието си — усмихна се той окуражително на Ема, която силно пребледня. — Не забравяйте, че тази нещастна млада жена няма нищо общо с никого от нас.
— О, не можете да сте толкова сигурен, нали? — намеси се Седрик.
Люси Айлсбароу го погледна с интерес. Тя вече бе заинтригувана от доста натрапващите се различия между тримата братя. Седрик беше едър мъж със загоряло лице с неправилни черти, рошава тъмна коса и весел нрав. Беше пристигнал от летището брадясал и макар че се беше избръснал, подготвяйки се за следствието, все още носеше дрехите, с които бе пътувал — сякаш му бяха единствените — стари сиви спортни панталони от каша и доста износено, размъкнато яке с кръпки. Приличаше на истински бохем и се гордееше с това.
Брат му Харолд, тъкмо обратното, бе идеалният образ на джентълмен от Сити и директор на крупни компании. Беше висок, със стегната изправена стойка, имаше тъмна коса, леко започнала да оплешивява на слепоочията, и тънки черни мустаци. Беше облечен безупречно в тъмен елегантен костюм и носеше светлосива вратовръзка. Изглеждаше такъв, какъвто беше — умен и преуспяващ бизнесмен. Той отбеляза хладно:
— Седрик, забележката ти наистина е много неуместна.
— Не виждам защо. В крайна сметка, тя беше в нашия хамбар. За какво е отишла там?
Господин Уимборн се прокашля и каза:
— Може би… ъъъ… някаква среща. Всички наоколо са знаели, както разбирам, че ключът е бил закачен отвън на един пирон.
Тонът му показваше възмущение от безотговорността на подобно действие. Беше толкова явно, че накара Ема да заговори извинително:
— Всичко започна по време на войната. Заради служителите от гражданската противовъздушна отбрана. Имаше малък спиртник, на който си варяха какао. А после, тъй като там наистина нямаше нищо, което някой би поискал да открадне, продължихме да оставяме ключа отвън. Беше удобно за женската благотворителна организация. Ако го бяхме държали в къщата, щеше да бъде неудобно, когато им потрябва, за да подготвят помещението, а вкъщи няма никого. Имахме само приходящи, а не постоянни прислужници…