16:50 от Падингтън
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Денка Момкова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «16:50 от Падингтън». Краткое содержание книги:
Инспекторът я погледна строго.
— В момента няма да кажа нищо на никого. Още не съм установил достоверността на разказа ви. Бихте могли и да си измисляте всичко това.
Люси се изправи.
— Благодаря. Тогава се връщам в кухнята, за да си гледам работата.
Глава седма
— Най-добре е да потърсим Скотланд Ярд, как мислиш, Бейкън?
Началникът на полицията погледна въпросително инспектор Бейкън. Инспекторът беше едър безстрастен мъж с израз на пълно отвращение към човечеството.
— Не е била местна жена, сър — каза той. — Има известна причина да се смята, ако съдим по бельото й, че може да е била чужденка. Разбира се, засега няма да дам гласност на този факт. Ще го запазим в тайна, докато мине предварителното следствие.
Началникът на полицията кимна.
— Предполагам, че то ще бъде чиста формалност.
— Да, сър. Срещнах се със съдебния следовател.
— За кога е определено?
— За утре. Научих, че и останалите членове на семейство Кракънторп ще присъстват. Съществува вероятност някой от тях да я идентифицира. Всички ще бъдат тук.
Той погледна листа, който държеше в ръката си.
— Харолд Кракънторп, той е в Сити — доста важна личност, доколкото разбрах. Алфред — не знам точно с какво се занимава. Седрик, който живее в чужбина. Рисува! — постара се инспекторът да придаде на думата доста негативно значение с интонацията си.
Началникът на полицията се подсмихна под мустак и попита:
— Няма основание да се смята, че семейство Кракънторп е свързано по някакъв начин с престъплението, нали?
— Не, с изключение на факта, че трупът е бил намерен в тяхното имение — отвърна инспектор Бейкън. — Разбира се, има малка вероятност художникът да е в състояние да я идентифицира. Но много ме озадачават тези абсолютни глупости за влака.
— А, да, ти си посетил старата дама, тази… ъъъ — той погледна бележката на бюрото си — госпожица Марпъл?
— Да, сър. И тя е напълно убедена и категорична относно цялата история. Не знам дали е смахната или не, но държи на своята версия за случката, на която е станала свидетел приятелката й, и за всичко останало. Що се отнася до случая, бих казал, че това са фантазии, които възрастните дами измислят, като например, че са видели летящи чинии в градината и руски шпиони в обществената библиотека. По всичко личи, обаче, че тя наистина е ангажирала тази млада жена, домашната прислужница, и я е накарала да търси някакъв труп, а жената го е направила.
— И е открила труп — отбеляза началникът на полицията. — Наистина историята е забележителна. Марпъл, госпожица Джейн Марпъл — името ми изглежда познато… Както и да е, ще се обърна към Скотланд Ярд. Според мен си прав — не става дума за местен случай, макар че все още няма да разгласяваме този факт. За момента ще съобщим на пресата колкото е възможно по-малко.
Предварителното следствие беше напълно формално. Никой не идентифицира мъртвата жена. Люси бе призована да даде показания как е намерила тялото. Представени бяха и медицински доказателства за причината на смъртта — удушаване. После заседанието беше закрито.
Беше студен и ветровит ден, когато семейство Кракънторп излязоха от залата, в която се беше провело следствието. Бяха петима — Ема, Седрик, Харолд, Алфред и Брайън Истли — съпругът на починалата дъщеря Едит. Там беше и господин Уимборн — шефът на адвокатската кантора, която се занимаваше с правните въпроси на семейство Кракънторп. Беше дошъл специално от Лондон, въпреки затрудненията, за да присъства на предварителното следствие. За момент всички останаха, зъзнейки, на тротоара. Беше се събрала доста голяма тълпа. Пикантните факти за „трупа в саркофага“ бяха подробно отразени както в Лондон, така и в местния печат.
Чу се шепот: „Ето ги…“.
Наетият внушителен даймлер се приближи до бордюра на тротоара. Ема влезе и даде знак на Люси. Последваха ги господин Уимборн, Седрик и Харолд. Брайън Истли каза:
— Ще взема Алфред със себе си в микробуса.
Шофьорът затвори вратата и даймлерът се приготви да потегли.
— Спрете! — извика Ема. — Ето ги момчетата!
Въпреки отчаяните им протести момчетата бяха оставени 8 Ръдърфорд Хол, но за изненада на всички, се появиха ухилени до уши.