Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— Разбира се.
Явно отвратен, Сандерсън вдигна ръце и избута стола си назад.
— Моля. Не съм опитал само да изпълзя долу в онази дупка и да го сритам.
Ерин застана на мястото на стола и хвана двете ръчки като човек, който знае какво прави. Опита предното и задното управление, като задвижи апарата напред и назад, все едно се мъчеше да паркира успоредно.
— Пробвах го — обади се Сандерсън. — Няма да...
Роботът неочаквано се освободи от цепнатината.
Джордан видя как Ерин потиска победоносната си усмивка и изпита още по-голямо уважение към нея, защото се беше помъчила да спаси достойнството на Сандерсън.
Ефрейторът стана и сложи ръце на хълбоците си.
— Леле! Изкара ме като пълен некадърник пред началството.
Усмихна се и бутна стола зад нея, все едно беше трон. След като се настани, тя погледна към Джордан.
— Какво търсим?
— Екипът ни е натоварен да открие източника на газа.
— Нека позная — каза тя с истинска усмивка. — А аз съм тук, за да гарантирам на израелското правителство, че няма да унищожите евентуални древни артефакти, докато си вършите работа.
Джордан отвърна на усмивката ѝ.
— Нещо от сорта.
Не се разпростря по-нашироко, но присъствието ѝ тук беше по искане на израелското разузнаване, а не на службите за опазване на културното наследство. Още не беше сигурен каква беше причината. А мразеше нерешени загадки.
Погледите на всички бяха вперени в мониторите, докато Ерин водеше робота през купчина камъни.
— А какво изобщо правите в Израел? — попита Сандерсън.
— Провеждам разкопки в Цезарея с екипа си — отвърна тя. — Рутинна работа.
По тона ѝ Джордан заподозря, че работата далеч не е рутинна. Интересно.
Ровърът се плъзна по скалистия склон и се озова в нещо като прав коридор.
— Вижте стените. — Ерин завъртя камерите. — Дялани, с добре очертани ъгли.
— И какво? — попита Джордан.
— Дело на човешка ръка са. Изсечени са с инструменти.
— Чак там долу? В сърцето на планината? — Джордан пристъпи и застана до нея. — Кой според вас го е направил? Еврейските въстаници, които са загинали тук?
— Възможно е. — Тя се дръпна по-далеч от него. Въпрос на лично пространство. Той също се дръпна. — Или византийските монаси, които са живели на планината векове по-късно. Невъзможно е да се каже без повече сведения. Предполагам, че този дребосък е първият, слязъл долу, от много време насам.
Роботът изкачи поредната купчина камъни и халогенните му фарове осветиха тъмната пукнатина в противно бяло.
— По дяволите — изруга Ерин.
— Какво има? — сепна се Джордан.
Тя обърна ровъра надясно, за да покаже купчина натрошени камъни.
— И какво? — На Джордан всички камънаци му се виждаха еднакви.
— Вижте горе. — Тя посочи с пръст образа на екрана. — Било е тунел, но се е срутил.
— Както и куп други неща — обади се Сандерсън. — Какво толкова?
— Погледнете отстрани — подкани тя. — Тези следи от пробиване са сравнително нови.
Джордан развълнувано се наведе напред.
— И какво означава това?
— Означава, че някой си е проправил път в тунела през последните стотина години. — Ерин въздъхна. — И вероятно е отмъкнал всичко ценно.
— В такъв случай може те да са оставили газа. — Джордан не беше сигурен защо изпитваше облекчение, че вероятно става дума за съвременен нервнопаралитичен газ, а не такъв от древността, но чувството бе налице.
Тя отново обърна ровъра и го насочи напред, докато накрая не стигна до открит район.
— Чакайте малко — спря я Джордан. — Какво е това място?
— Прилича на подземно хранилище. — Ерин завъртя апарата, за да огледа празното помещение. Не се виждаха никакви повредени контейнери.
Джордан се обърна към ефрейтора.
— Какви са показанията?
Сандерсън се наведе над един съседен монитор. Може и да имаше проблеми с управлението на ровъра, но боравеше отлично с инструментите си.
— Множество вторични продукти от разпад. Няма активен агент. Въпреки това концентрациите са най-високите досега. Според мен помещението е източникът на газа.
Една от камерите се насочи нагоре към засводения таван.
— Прилича на църква — рече Сандерсън.
Ерин поклати глава.
— По-скоро на подземен храм или гробница. Строителната техника е древна. — Тя докосна екрана, сякаш можеше през него да усети камъка.
— Какъв е онзи сандък? — попита Джордан.
— Мисля, че саркофаг, но няма как да съм сигурна, докато не приближа. Светлината не стига дотам.
Насочи ровъра напред, но той спря. Тя побутна двете ръчки, после ги пусна с нетърпелива въздишка.