Неморално предложение

— Да — отвърна Оливер и вдигна поглед от листата. — Но имам няколко въпроса.

— Като например?

— Както вече знаеш, ние с Евелин искаме да имаме дете. Малко трудно ще стане, ако оттук нататък не можем да се виждаме след осемнайсет часа.

— Мили синко — започна Фриц, — нали не се налага да ти разяснявам, че деца могат да се зачеват и през деня?

— През деня работя — отвърна Оливер.

— Има обедни почивки — каза Фриц. — Освен това вие вече толкова сте го отлагали, че едва ли половин година ще има кой знае какво значение. Имате ли още въпроси?

Оливер се обърна ядосан.

— Наистина ли ще подслушвате телефоните ни? — попита Щефан.

— Ако се наложи, да — отговори Фриц.

— А какво е положението с данък наследство? — намеси се Евелин. — Нали не си мислиш, че ще ни изплатиш един милион, без държавата да вземе своето?

— Какво общо пък има държавата с моите милиони? — отговори ядосано Фриц. — Тях съм си ги изкарал с много труд и, вярвайте ми, държавата си е взела своето под формата на данък общ доход!

— Да, но едва ли държиш два милиона евро в брой — каза Евелин, — а банките, колкото и тъпо да ни се струва, са задължени да информират държавата при такива големи трансакции. Така че ще трябва да платим и от милиона няма да остане кой знае колко.

— Това го оставете на мен — каза Фриц. — При всички положения ще получите милиона нето. Има ли още други въпроси?

— Да — каза Евелин, ясно се беше подготвила много добре. — Да речем, че Щефан и Оливия или аз и Оливер решим да се разведем. В такъв случай този милион ще се включи ли в семейната имуществена общност, или си поставил някое капанче за снахите си?

— Не изглежда да има капан — отвърна Оливер доста студено. — Но по-добре сама да прочетеш, в случай че си решила да се развеждаш.

Евелин се зачете в договора, без и мускулче да трепне на лицето й.

— Нали договорът ни забранява да общуваме с мъжете си само вечерно време? — попитах аз и се изчервих.

Еберхарт веднага се закиска неприлично.

— Да, да — каза Фриц. — През нощта и в неделя всякакви контакти са забранени. През останалото време можеш да общуваш с мъжа си, колкото си искаш.

— Е, това е добре — казах аз и се усмихнах окуражително на Щефан.

Не ми се искаше някой от изкуфялата банда на Фриц да изскочи от храстите и да се развика: „Изгубихте баса!“, само защото съм целунала съпруга си.

Щефан ми се усмихна в отговор, и то по начин, от който колената ми веднага омекнаха. Нивото на тестостерона му рязко се бе покачило, откакто бяхме започнали да си правим сметки какво ще правим с милиона.

— Знаеш ли, просто не съм роден, за да бъда беден — ми беше казал вчера Щефан в офиса, докато изчислявахме финансовия баланс за изминалия месец. — Някак си не ми е в кръвта да си броя стотинките.