Червеношийката

— Благодаря на всички, загдето се отзовахте за толкова кратко време — започна той. — Няма нужда, естествено, да подчертавам секретния характер на тази среща, но все пак ще го направя, защото тук присъстват хора с недостатъчен опит в това отношение.

Бранхауг хвърли бърз поглед към всички с изключение на Ракел и така даде да се разбере, че съобщението е адресирано към нея. После се извърна към Ане Стьорксен.

— Как са впрочем нещата с вашия човек?

Полицейският началник го изгледа леко объркано.

— С вашия полицай? — побърза да уточни Бранхауг — С Хуле, нали така му е името?

Тя кимна към Мьолер, който се изкашля два пъти, преди да започне да говори.

— Сравнително добре. Той е потресен, разбира се. Но… мда… — вдигна рамене, за да покаже, че няма какво повече да добави.

Бранхауг повдигна повторно вежда:

— Не толкова потресен, че да представлява риск за изтичане на информация, надявам се?

— Е — изсумтя Мьолер. С периферното си зрение долови как госпожа полицейският началник бързо се обърна към него. — Не мисля. Той е наясно с деликатния характер на случая. И, разбира се, е инструктиран относно необходимостта да пази в тайна всичко случило се.

— Същото важи и за другите полицейски служители, които са присъствали — побърза да добави Ане Стьорксен.

— Тогава да се надяваме, че всичко е под контрол заключи Бранхауг. — Позволете ми сега да ви съобщя най-новата информация по случая. Преди малко проведох дълъг разговор с американския посланик и изглежда мога да кажа, че постигнахме единодушие по основните въпроси в този трагичен инцидент.

Той спря погледа си на всички присъстващо поотделно. Те го гледаха напрегнато. Чакаха да чуят какво ще им съобщи той, Бернт Бранхауг. Това бе достатъчно, за да се изпари напълно лошото настроение, измъчващо го допреди секунди.

— Посланикът ме уведоми, че състоянието на агента от Сикрет Сървис, когото вашият човек — той кимна към Мьолер и госпожа полицейския началник — простреля на прелеза, е стабилно и вече няма опасност за живота му. Получил е наранявания в гръбначния стълб и вътрешни кръвоизливи, но бронежилетката го е спасила. За съжаление не успяхме да получим информацията по-рано, но по разбираеми причини се опитваха да сведат комуникацията по случая до минимум. Обменяха се само най-необходимите данни между неколцина посветени.

— Къде е той? — въпроса зададе Мьолер.

— Строго погледнато, не е необходимо да знаете, Мьолер.

Той погледна Мьолер и видя как лицето му пребледня. За секунда настана потискащо мълчание. Винаги ставаше малко неловко, когато някой им напомняше, че научават само необходимото им за работата. Бранхауг се усмихна и разпери извинително ръце, сякаш казваше: разбирам те, че искаш да знаеш, но това е положението.