Червеношийката

Някой влезе в помещението, но поради гъстата тъмнина Гюдбран не съумя да различи кой е.

Човекът рязко спря.

— Буден ли си, Гюдбран? — прозвуча висок и ясен глас.

Беше Едвард Мускен. От другите легла се чу недоволно мърморене. Едвард пристъпи съвсем близо до леглото на Гюдбран.

— Трябва да станеш.

Гюдбран изстена.

— Объркал си се. Току-що ми свърши смяната. Сега Дале…

— Той се върна.

— Какво имаш предвид?

— Дале дойде току-що и ме събуди. Даниел се върна.

— Какво говориш?

Гюдбран виждаше само белия дъх на Едвард в мрака. Той подаде краката си от леглото и извади ботушите изпод постелката. Обикновено ги държеше там, докато спи, за да не замръзват мокрите им подметки.

Облече си шинела, метнат върху тънката вълнена завивка, и последва Едвард навън. Над тях звездите блестяха, но на изток нощното небе вече изсветляваше. Чу хълцане на ранен, иначе цареше забележителна тишина.

— Холандски новобранци — обясни Едвард. — Пристигнаха вчера и тъкмо се върнаха от първата си разходка из ничията земя.

Дале стоеше насред окопа в странна поза: главата килната на едната страна, а ръцете — отпуснати отстрани на тялото. Със завързания около брадичката му шал, със затворените, хлътнали в очните ябълки очи, изпосталялото му лице много наподобяваше тигър.

— Дале! — изгърмя гласът на Едвард.

Дале се събуди.

— Покажи ни къде е.

Дале тръгна напред. Гюдбран усети как сърцето му трескаво заби. Студът щипеше бузите, но все още не бе успял да прогони топлото, ефирно усещане за сън, което пазеше от леглото. Окопът, прекалено тесен, ги принуждаваше да вървят един след друг и той усещаше погледа на Едвард в гърба си.

— Ето тук — посочи Дале.

Пресипналото свистене на вятъра проникваше под каските. Върху сандъците с боеприпаси лежеше труп. Вкочанените му крайниците стърчаха настрани. Снегът, натрупал се през нощта в окопа, покриваше униформата му с тънък слой. Около главата му бе увит чувал за дърва.

— Мамка му — изруга Дале. Поклати глава и разтъпка крака.

Едвард мълчеше. Гюдбран разбра. Едвард чакаше той да каже нещо.

— Защо носачите не са го отнесли? — най-после попита Гюдбран.

— Те са го отнесли — уточни Едвард. — Бяха тук вчера следобед.

— Защо тогава са го върнали обратно? — Гюдбран улови погледа на Едвард.

— Никой от щаба не е издавал заповед да бъде върнат.

— Да не би да е недоразумение? — поколеба се Гюдбран.

— Нищо чудно.

Едвард извади тънка, наполовина изпушена цигара от джоба си, застана на завет и като държеше кибритената клечка скрита в шепата си, я запали. След няколко дръпвания я предаде нататък и каза:

— Носачите твърдят, че е положен в масовите гробове в Северния корпус.

— Ако е вярно, значи трябва да е погребан.

Едвард поклати глава.