Изкуството на лова

Бяха му свалили бронята.

Дали затова се чувстваше толкова изтощен?

Мислите му си проправяха път през мъгла, сякаш имаше тежък махмурлук. Кой, по дяволите, беше влизал тук? И как бяха успели да го направят, без да го събудят?

Нищо не помнеше. Паметта му бе като бял лист.

Тихо пощракване го накара да вдигне глава и той видя сребристата сфера, която бе донесъл херцогът, да се рее до прозореца, на осем стъпки над земята. Звуците идваха от нея — приличаха на някакъв странен език, — а сферата подскачаше нагоре-надолу. Дали се бе размърдала, защото бе буден? Може би с този прибор унмерите го наблюдаваха от разстояние?

Преди да довърши разсъжденията си вратата се отвори и влезе млада прислужница. По външния ѝ вид Грейнджър прецени, че е от местните от Порт Ел, доскоро били на служба при хаурстафите. Тя премигна учудено, като видя, че е буден, после сведе глава, мина забързано през стаята и остави на стола сгънати дрехи.

— Ти ли…? — Грейнджър я погледна намръщено.

— Сър?

— Кой ме изкъпа?

— Вашите слуги, сър.

— Какви слуги?

Тя го изгледа объркано.

— Ние сме четирима, сър. Готов ли сте да ви облечем? Или да задействам отново сомнамбулума?

— Кое?

Тя се обърна към летящата сребърна сфера и я подмами с жест. Малкото устройство подсвирна, профуча във въздуха и спря на сантиметри от лицето ѝ. Прислужницата отвори уста сякаш да му заговори…

Грейнджър се събуди — отново без спомен за това кога е заспал. Ако се съдеше по ъгъла, под който падаше светлината, бе минал поне час. Прислужницата не беше в стаята, но той откри, че седи в леглото и е облечен. Носеше подплатена виолетова туника, розова копринена блуза и обшити със скъпоценни камъни панталони. Завъртя глава и огледа с почуда дрехите си — префърцунени и отблъскващи като парфюма, който му бяха сложили. В плата блещукаха сребристи и златисти конци. На пръста на лявата му ръка бе нанизан пръстен с голям рубин.

От ъгъла на стаята се чу писукане. Ето там. Грейнджър забеляза сребристата сфера — сомнамбулума, както го бе нарекла прислужницата — да се носи над пода. Звучеше сякаш му се подиграва.

Или викаше някого? Последното му се стори по-вероятно, защото веднага щом уредът замлъкна, в стаята отново се появи момичето. Погледна Грейнджър и се приближи към сферата.

— Почакай — каза той.

— Простете, сър — отвърна тя. — Не трябваше да ви буди. Не зная какво му е.

— Какво? Чакай! Спри, не се занимавай с това.

Тя го погледна.

— Сър?

— Какво е това нещо? Защо непрестанно заспивам?

Девойката го гледаше объркано.

— Сомнамбулумът — поясни Грейнджър. — Какво прави той?

— Премахва необходимостта да се търпи допирът с ръцете на прислугата. — Тя видя, че не я разбира, и продължи: — Позволява на дамата или господина да завършат тоалета си, без да понасят физическия допир.