Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Аха — рече Блейн.
— Излишно е да споменавам — прибави Ренър, — че когато уеднаквим курса си с тях, и ние ще летим право към слънцето…
— Със седем процента от скоростта на светлината ли?
— С шест. Дотогава обектът ще се движи по-бавно. Ще ни трябват сто двайсет и пет часа с ускорение четири гравитации. Накрая ще можем малко да намалим скоростта.
— Това ще е трудно за всички — каза Род. И внезапно със закъснение се зачуди дали Сали Фаулър все пак е слязла от кораба. — Особено за пътниците. Не можете ли да ми дадете по-лек курс?
— Да, господин капитан — мигновено отвърна Ренър. — Можем да стигнем за сто и седемдесет часа, без да надвишаваме две и половина гравитации, което ще ни спести и гориво, защото сондата ще има повече време да намали скоростта. Ако вземем обекта на буксир, по сегашния курс ще стигнем до Нова Ирландия с празни резервоари.
— С празни резервоари значи. Но този курс повече ви харесва. — Род започваше да не харесва главния астрогатор и тази негова усмивка, която постоянно намекваше, че капитанът е забравил нещо важно и очевидно. — Обяснете ми защо.
— Дойде ми наум, че извънземните може да са враждебно настроени.
— И какво от това?
— Ако трябва да уеднаквим курса си с тях и те изключат двигателите…
— Ще падаме към слънцето с шест процента от скоростта на светлината. Ясно. В такъв случай ще уеднаквите курса колкото може по-надалеч от Кал, за да имаме достатъчно време.
— Точно така, господин капитан.
— Това ви доставя удоволствие, нали, господин Ренър?
— За нищо на света не бих го пропуснал, господин капитан. А вие?
— Продължавайте, Ренър. — Блейн завъртя ускорителното си кресло към друг екран и започна да проверява курса. Забеляза, че точно преди пресрещането главният астрогатор може за около час да намали ускорението на една гравитация и така да даде възможност на всички да се възстановят. Ренър с идиотски ентусиазъм се съгласи и се зае да внесе промените.
„Приятелите на борда са нещо много полезно — казваше на юнкерите си капитан Цилер, — но с готовност бих ги разменил за опитен главен астрогатор.“ Ренър беше изключително опитен. Род трябваше да се примири с недостатъците му.
Ускорението от 4 g не позволяваше на никого да се движи. Черните кутии останаха в трюма и „Макартър“ продължаваше напред с импровизациите на Синклер. Членовете на екипажа работеха от креслата си, от ускорителните си скутери или изобщо не работеха.
Някои играеха на най-различни игри, други разговаряха за предстоящата среща или просто си бъбреха. Половината от екраните показваха една и съща гледка: подобен на слънцето диск, зад който се виждаше Окото на Мърчисън на фона на Въглищния чувал.
Според датчиците в каютата на Сали имаше разход на кислород. Род ядосано изруга. Едва не й се обади, но се отказа. Вместо това се свърза с Бери.
Търговецът се намираше в гравитационната баня: пласт полиестер, покриващ течност. Над огънатата повърхност стърчаха само главата и ръцете му. Лицето му изглеждаше старо — почти на действителната му възраст.
— Вие решихте да не ме оставяте на Бриджит, господин капитан. И сега водите със себе си цивилен гражданин, а вероятно ви предстои сражение. Може ли да попитам защо?
— Разбира се, господин Бери. Предположих, че ще ви е изключително неприятно да останете на ледено кълбо без осигурен транспорт. Възможно е да съм сгрешил.
Бери се усмихна — или поне се опита. Всички на борда изглеждаха два пъти по-стари от него — четворната гравитация едва не смъкваше кожата от лицето на човек. Усмивката му бе като вдигане на тежести.
— Не, господин капитан, не сте сгрешили. Прочетох заповедта в каюткомпанията. Предстои ни да се срещнем с нечовешки космически кораб.
— Определено изглежда така.
— Навярно ще имат с какво да търгуват. Особено ако идват от свят, който не прилича на земните. Да се надяваме. Ще ме държите ли в течение, господин капитан?
— Сигурно няма да имам време — отвърна Блейн, като избра най-любезния от няколкото отговора, които му дойдоха наум.