Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Робин погледна Страйк, без да скрива учудването си какво ли го бе задържало на легло цял месец, но вече втренчен във входната врата, детективът не ѝ обърна внимание.
– Електронна ключалка – измърмори, забелязал металното квадратче с бутони, – и камера над вратата. Бристоу не спомена камера. Може да е нова.
Остана така няколко минути, като изпробваше различни теории пред респектиращата червена тухлена фасада на тези фантастично скъпи крепости. Защо изобщо Лула Ландри беше избрала да живее тук? Тих, традиционен и скучен, кварталът бе естествена среда за обитаване от всевъзможни богаташи: руски и арабски олигарси; корпоративни гиганти, които живееха ту в градските си къщи, ту в именията си в провинцията; богати стари моми, бавно креещи сред колекциите си от предмети на изкуството. Той намираше този избор за странен за момиче на двайсет и три, което според всички материали в пресата, изчетени му от Робин, се движеше с модерни творци, формиращи прославения си усет за стил по-скоро под влияние на улицата, отколкото по разните салони.
– Изглежда много добре защитена, нали? – обади се Робин.
– Да, така е. При това без тълпата папараци, които са стояли на стража онази нощ.
Стрейк се облегна на черната метална ограда на номер двайсет и три, загледан в номер осемнайсет. Прозорците на бившето жилище на Ландри бяха по-високи от онези на по-ниските етажи и балконът му, за разлика от другите два, не беше декориран с растения. Страйк извади от джоба си пакет цигари и предложи една на Робин; тя поклати глава изненадана, защото не го бе виждала да пуши в офиса. След като запали и вдиша дълбоко дима, той каза със залепен за входната врата поглед:
– Според Бристоу онази нощ някой е влязъл и излязъл, без да бъде засечен.
Робин, вече решила, че сградата е непроницаема, очакваше Страйк да осмее тази теория, но грешеше.
– Ако е станало така – добави Страйк, без да отмества очи, – било е предварително планирано, и то много добре. Никой не би могъл да преодолее фотографи, електронна ключалка с код, охранител и затворена вътрешна врата, след което отново да излезе, ако разчита на единия късмет. Работата е там – почеса той брадичката си, – че каквато и да било степен на планиране не се връзва с подобно претупано убийство.
На Робин изборът на това прилагателно ѝ се видя проява на безсърдечност.
– Да бутнеш някого през балкона е импулсивен акт – обясни Страйк, сякаш усетил вътрешното ѝ потрепване. – Говори за кипнала кръв. За сляпа ярост.
Установи, че компанията на Робин е приятна и отморяваща не само защото тя попиваше всяка негова дума и не си бе правила труда да нарушава периодите на мълчанието му, но и защото този сапфирен пръстен на ръката ѝ играеше ролята на безапелационна точка: дотук и толкоз. Това го устройваше идеално. Беше свободен да се поизфука умерено, едно от малкото удоволствия, които му бяха останали.
– Ами ако убиецът вече е бил вътре?
– Това е далеч по-вероятно – потвърди Страйк и Робин се почувства много доволна от себе си. – И ако вътре е имало убиец, можем да избираме между самия охранител, семейство Бестигуи, поотделно или заедно, или непознат, крил се в сградата, незабелязан от никого. При варианта с някого от двамата – Бестигуи или Уилсън, изчезва проблемът за влизане и излизане, трябвало е само да се върнат на местата, на които се е очаквало да бъдат. Налице е рискът, че тя би могла да бъде само ранена и да оживее, но в спонтанното непредумишлено убийство има много повече логика, ако го е извършил някой от тях. Скандал и необмислено блъсване.
Страйк изпуши цигарата си и продължи да оглежда внимателно входа на сградата и по-конкретно разстоянието между прозорците на първия етаж и тези на третия. Мислеше си преди всичко за Фреди Бестигуи, филмовия продуцент. Според откритото от Робин в интернет Бестигуи е спял в леглото си, когато Лула Ландри е паднала от балкона два етажа по-нагоре. Фактът, че тъкмо съпругата на Бестигуи беше вдигнала тревога с настоятелните уверения, че убиецът още е горе, а в това време собственият ѝ мъж е стоял до нея, внушаваше, че тя поне не смята него за виновен. Въпреки това Фреди Бестигуи бе мъжът в най-голяма близост до младата жена по време на смъртта ѝ. Опитът бе научил Страйк, че лаиците са обсебени от мотива, докато в списъка на професионалиста начело стои възможността.
Неволно потвърждаваща принадлежността си към лаиците, Робин попита:
– Но защо му е на някого да избере среднощен час, за да се кара с нея? Няма сведения да не се е разбирала със съседите си, нали? А Танзи Бестигуи определено не би могла да го направи, не е ли така? Защо ѝ е било да тича долу и да съобщава на охранителя, ако току-що е блъснала Лула през балкона?