Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Дийби Мак – изрече задъхано интервюиращият. – Благодаря ви, че ни отделихте време.
На екрана се показа протегната ръка на бял мъж; Дийби вдигна своята в юмрук. Бялата ръка също се преустрои в такъв и двамата чукнаха кокалчета. Някой извън екрана се изсмя презрително. Клипът свърши.
– „Шибаните репортери я тласнаха навън от прозореца“ – повтори Страйк, като избута стола си назад в първоначалното му положение. – Интересна гледна точка.
Усети мобилния телефон да вибрира в джоба му и го извади. Името на Шарлот под известие за ново съобщение извика приток на адреналин в тялото му, сякаш току-що бе зърнал готов за скок хищник.
Ако искаш да си прибереш нещата, в петък сутринта между 9 и 12 няма да съм вкъщи.
– Какво? – Бе останал с впечатлението, че Робин е изрекла нещо.
– Казах, че намерих нещо ужасно, което са писали за рождената ѝ майка.
– Добре, прочети ми го.
Върна мобилния телефон в джоба си. Когато отново сведе голямата си глава над папката на госпожа Хук, мислите му се заблъскаха в черепа, сякаш някой бе ударил гонг в него.
Шарлот проявяваше злокобно здравомислие; имитираше зряло спокойствие. Беше извела сръчно вечния им дуел на ново ниво, недостигано и неизпробвано до момента: „Хайде да подходим към това като възрастни.“ Може би между лопатките му щеше да се забие нож в мига, в който пристъпеше прага на жилището ѝ; нищо чудно да завареше в спалнята трупа ѝ с прерязани китки, лежащ в локва съсирваща се кръв пред камината.
Гласът на Робин звучеше като фонов шум от прахосмукачка. С усилие той пренасочи вниманието си.
– „...продаде романтичната история на връзката си с чернокож младеж на всеки журналист от таблоид, готов да плати. Ала в действителност няма нищо романтично в историята на Марлийн Хигсън такава, каквато я помнят някогашните ѝ съседи. „Тя приемаше клиенти – твърди Вивиан Кранфийлд, живяла в апартамента над този на Хигсън по времето, когато била бременна с Ландри. – Мъже влизаха и излизаха по всяко време на деня и нощта. Тя не знаеше кой е бащата на бебето, можеше да е всеки от тях. Въобще не искаше детето. Още си спомням как заварих веднъж малката да плаче сама в коридора, докато майка ѝ беше заета с клиент. Горкото създание беше по памперс, едва проходило... Някой трябва да бе съобщил на социалните служби, отдавна трябваше да бъде сторено. Най-доброто, което можеше да се случи на момиченцето, бе да го осиновят.“ Истината без съмнение ще шокира Ландри, която описа надълго и широко пред пресата своя подновен контакт с отдавна изгубената рождена майка...“ Писано е преди смъртта на Лула – поясни Робин.
– Да – промърмори Страйк и рязко затвори папката пред себе си. – Имаш ли желание за разходка?
2
Камерите, напомнящи кутии за обувки, изглеждаха някак злонамерени, кацнали всяка на своя стълб с по едно празно черно око. Сочеха в противоположни посоки и обхващаха Олдърбрук Роуд, гъмжащ от пешеходци и превозни средства. И двата тротоара бяха плътно запълнени с магазини, барове и кафета. Двуетажни автобуси гърмяха в двете посоки в определените за тях ленти.
– Тук е заснет Бягащия, за когото говори Бристоу – отбеляза Страйк, застанал гърбом към Олдърбрук Роуд и с лице към много по-тихия Белами Роуд с неговите високи и разкошни къщи, водещ към самото сърце на жилищния район Мейфеър. – Минал е покрай камерата дванайсет минути преди падането ѝ... Това е най-краткият маршрут от Кентингърн Гардънс. Тук се движат нощни автобуси и има най-добра възможност да се хване такси. Не че би било особено умен ход, ако току-що си убил жена.
Той отново заби нос в оръфания пътеводител. Страйк явно не се притесняваше, че някой може да го вземе за турист. А и без съмнение това не би му навредило предвид размерите му, каза си Робин.
В течение на кратката ѝ кариера като временна сътрудничка от Робин много рядко бяха искали да върши нещо извън условията на секретарския ѝ договор, затова тя бе леко притеснена от предложението на Страйк за разходка. Ала със задоволство установи, че може да свали от Страйк всякакви подозрения за флиртуване. Дългото им вървене дотук бе минало почти в пълно мълчание, Страйк очевидно бе погълнат от мислите си и от време на време се консултираше с картата.
Ала щом стигнаха до Олдърбрук Роуд, той беше казал:
– Ако забележиш нещо, което не съм видял, или ти хрумне догадка, ще споделиш с мен, нали?
Това беше твърде вълнуващо: Робин се гордееше със своята наблюдателност; тя бе една от причините тайно да храни детинската си амбиция за това, което бе всекидневие за едрия мъж до нея. Направи интелигентен оглед на улицата в двете посоки и опита да си представи какви биха били мотивите на някого, излязъл тук в два часа посред нощ при снеговалеж и температура под нулата.