Зовът на кукувицата

Насред дневната бяха струпани четири кашона, отворени, за да бъде съдържанието им проверено от него. Евтините му и практични притежания бяха струпани в тях като вехтории за разпродажба. Вдигна няколко неща, за да погледне какво е положението по-надолу, но нищо не изглеждаше счупено, разкъсано или боядисано със спрей. Другите хора на неговата възраст имаха къщи, перални машини, коли, телевизори, мебели, градини, планински бегачи и косачки; той притежаваше четири кашона с боклуци и сбирка от разнородни спомени.

Със старинния си килим и бледорозовите стени, с красивите мебели от тъмно дърво и отрупаните библиотечни рафтове тихата стая, в която стоеше, говореше за самоуверен добър вкус. Единствената забелязваща се промяна в сравнение с неделя вечер бе върху стъклената масичка до канапето. В неделя вечер там имаше снимка на него и Шарлот – смеещи се на плажа в Сейнт Моус. Сега на нейно място се мъдреше фотография на покойния баща на Шарлот, благодушно усмихнат срещу Страйк от същата сребърна рамка.

Над полицата на камината висеше маслен портрет на осемнайсетгодишната Шарлот. На него бе изобразено лице на флорентински ангел сред облак от дълга тъмна коса. Семейството ѝ бе от типа, които плащат на художници, за да обезсмъртят потомците им; произход, който беше съвършено различен от този на Страйк и който с течение на времето той бе започнал да възприема като опасна чужда територия. Покрай Шарлот бе научил, че многото пари, каквито никога не бе притежавал, не изключват нещастието и диващината. Нейното семейство при все безукорните си обноски, изисканост и светски нюх, при цялата си ерудиция и пищен стил на живот бе не по-малко откачено и сбъркано от неговото. Това бе мощната връзка между него и Шарлот, когато се събраха в началото.

Докато гледаше портрета, му хрумна странна и заблудена мисъл: че тъкмо това бе причината той да е нарисуван – за да могат един ден големите лешниковозелени очи да го наблюдават как си тръгва. Знаеше ли Шарлот как ще се почувства, бродейки из празния апартамент под погледа на осемнайсетгодишния образ? Даваше ли си сметка, че картината ще свърши работата ѝ по-добре от физическото ѝ присъствие?

Той се обърна и обходи другите стаи, но тя не му бе оставила нищо, което да го задържи в тях. Всяка следа от него – от конеца му за зъби до войнишките му обувки, беше махната и натикана из кашоните. Разгледа спалнята с особено внимание и стаята отвърна на взора му – спокойна и овладяна с тъмния си дървен под, белите завеси и изящната тоалетка. Леглото също като портрета ѝ изглеждаше като живо и дишащо присъствие. Спомни си какво се случваше тук и какво никога вече не може да се случи.

Той отнесе кашоните един по един до външната площадка и при един от преходите си се сблъска лице в лице с подсмихващия се съсед от съседния апартамент, който заключваше вратата си. Носеше спортни ризи с вдигната нагоре яка и неизменно цвилеше от смях при най-незначителната духовитост на Шарлот.