Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Страйк не отговори веднага; явно следваше собствения си ред на мисли, защото след малко обобщи:
– Бристоу се е фиксирал върху онзи четвърт час, след като сестра му е влязла в сградата, фотографите са се разотишли, а охранителят е напуснал поста си, защото не е бил добре. Това означава, че фоайето за кратко е останало без надзор. Ала как би могъл някой извън сградата да знае, че Уилсън се е оттеглил? Входната врата не е стъклена.
– Плюс, че – интелигентно допълни Робин – би трябвало да знаят кода, за да отворят вратата.
– Хората стават немарливи. Ако охраната не го сменя редовно, куп нежелани посетители биха могли да знаят кода. Да огледаме насам.
Закрачиха мълчаливо към края на Кентингърн Гардънс, където откриха тясна уличка, минаваща под ъгъл зад гърба на сградата на Ландри. Страйк развеселен установи, че се нарича „Пътят на крепостните“. Беше достатъчно широка, за да мине по нея една кола, добре осветена и непредоставяща места за криене, с дълги, високи и гладки стени от двете страни на павираната настилка. Стигнаха до две отварящи се с дистанционно управление гаражни врати с огромен надпис „Частна собственост“ на стената до тях, които отвеждаха към подземен паркинг, ползван от обитателите на Кентингърн Гардънс.
Когато прецени, че са горе-долу на мястото, където трябваше да е гърбът на номер осемнайсет, Страйк подскочи, улови се за горния ръб на стената и се наведе надолу да огледа малките грижливо поддържани градини. Между всяка гладка и старателно окосена морава и къщата, към която тя принадлежеше, имаше стълбище към сутерена. Всеки с намерение да се изкачи по задната фасада на къщата по мнението на Страйк щеше да се нуждае от стълба или от партньор, за да го повдигне, както и от здраво въже.
Плъзна се обратно надолу по стената и сподавено изпъшка от болка, като се приземи върху протезата си.
– Нищо ми няма – рече в отговор на тревожното ахване на Робин. Тя беше забелязала загатнатото накуцване и се чудеше дали не е поради навехнат глезен.
Вървенето по павираната улица предизвика неприятно усещане за търкане между ампутирания му крак и протезата. Предвид несгъващия се изкуствен глезен му беше много по-трудно да се движи по неравен терен. Страйк се запита със съжаление беше ли нужно въобще да се набира на стената. Робин наистина беше хубавка, но не можеше да има и сравнение между нея и жената, която бе напуснал.
3
– И си сигурна, че той е детектив, така ли? Защото да издирва хора в Гугъл, това всеки го може.
Матю беше раздразнителен след натоварен ден, ядосан клиент и неудовлетворителен разговор с новия си началник. Не му стана приятно наивното и неуместно според него възхищение на годеницата му от друг мъж.
– Не той издирва хора в Гугъл – поясни Робин. – Това аз го вършех, докато той работеше върху друг случай.
– Нещо не ми е по вкуса цялата тази история. Той спи в офиса си, Робин, не намираш ли, че е някак съмнително?
– Казах ти, според мен току-що се е разделил с партньорката си.
– Ами нищо чудно – отряза Матю.
Робин постави чинията му върху своята и ги понесе към кухнята. Беше ядосана на Матю и донякъде подразнена от Страйк. Днес изпита удоволствие, докато проучваше познатите на Лула Ландри в киберпространството; ала в ретроспекция видя нещата през очите на Матю и вече ѝ изглеждаше, че Страйк ѝ е възложил безцелна задача за запълване на времето.
– Нищо не казвам – рече Матю, появил се на вратата на кухнята. – Просто от описанието ти ми се вижда странен. И как да ги разбирам тези малки следобедни разходки?
– Не беше „малка следобедна разходка“, Мат. Отидохме до местопрестъплението... така де, до мястото, където клиентът ни смята, че се е случило нещо.
– Робин, няма нужда да си толкова загадъчна на тази тема – засмя се Матю.
– Подписах договор за конфиденционалност – тросна му се тя през рамо. – Не мога да ти разказвам за случая.
– Охо, „случая“! – присмехулно проточи той.
Робин се движеше из миниатюрната кухня, като прибираше продуктите и затръшваше вратичките на шкафовете. След като наблюдава известно време движенията на тялото ѝ, Матю стигна до заключението, че май се е държал неразумно. Приближи я в гръб, докато тя остъргваше остатъците в кофата за отпадъци, обгърна я с ръце и погали гърдата със синината, причинена неволно от Страйк и безвъзвратно оформила отношението му към този човек. Пошепна помирителни думички в косата на Робин с цвят на мед; ала тя се отдръпна от него, за да остави чиниите в мивката.