Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Магистърът чак подскочи над стола си.
— Искаш да си присвоиш машината!
— Аз изобщо не я искам. Чувствам се преобразен. Вече не се боя от Рулке и не възнамерявам да те подпомагам в твоите интриги.
— Моля ви — изграчи Надирил. — Така вършим каквото Рулке иска от нас. Спомнете си за Катаза! Заедно можем да му се опълчим, разделени сме нищо. Нека съхраним съюза си, поне докато не се върнем в Туркад. Какво ще кажеш, Игър? — изрече той по-рязко, защото и двамата пред него си мълчаха. — Ами ти, Мендарк?
Отстъпиха неохотно.
— Предполагам — рече им Малиен, — че транксът е бил за Рулке същата потресаваща изненада, както и за нас. Трябва да научим какво се е случило в кулата.
— Кой би дръзнал да се върне в Каркарон? — усъмни се Игър.
— И откъде се взе този транкс? — посмя да се обади Лилис.
Тя седеше на пода до огнището, а настанилият се в ъгъла Джеви не откъсваше поглед от нея. Талия бе изопнала дългите си крака до него.
— Лилис, каквото и да знаем за пустотата, не е нищо повече от несигурна мълва — започна Надирил. — Нерадостно пространство между световете. Преди изработването на златната флейта при случайно съвпадение на обстоятелствата някои твари са успявали да се промъкнат оттам на Сантенар.
— Що за твари са те? — не мирясваше Лилис.
— Понякога са диви зверове или уродливи чудовища. Друг път — коварни и изобретателни същества, почти подобни на хората. Като онзи лорск. Те не знаят пощада. В пустотата единствено борбата за оцеляване има смисъл. Появата на Възбраната е сложила край на всичко това. Оттогава са ни останали страшни приказки и едно-две наименования. Например „транкс“. Лиан може да ти разкаже каквото е прочел, когато оздравее.
Но любопитството на момичето беше неутолимо. — Как е възможно този транкс да лети? Ами че той изобщо не прилича на птица или на прилеп. Как тъй крилете му задържат във въздуха такова грамадно туловище?
— Дете, та той не лети добре — поправи я библиотекарят, — поскоро се рее или подпърхва на големи скокове. Но дори и това би трябвало да означава, че непрекъснато си служи с Тайното изкуство, защото крилете му са неподходящи за притеглянето в нашия свят. Дали няма да се нуждае от дълга почивка след толкова усилия?
— Ето че ми даваш надежда за предстоящите сблъсъци — кимна Игър.
— Както ти каза, някой трябва да се върне там… — подхвана Талия.
— Ти си ми необходима в Туркад — скастри я Мендарк.
— Изслужих си десетте години при тебе, че и малко отгоре — ядоса се жената. — С това задължението ми се изчерпва.
— Продължаваш да си моя старша помощничка, докато не се откажеш официално от поста! — Пронизващият поглед й отправяше предизвикателство, но настроението на Магистъра се промени изведнъж. — Всъщност идеята си я бива. Тръгни още сутринта и научи каквото можеш за неговите замисли и за машината!
— Ще дойда с тебе — реши Шанд. — Предпочитам да съм там, а не тук.
През следващата нощ само Лиан не можеше да мигне. Постелята му беше в старата част на голямата къща, недалеч от предния вход. В претъпкания с бежанци Готрайм никой не възнамеряваше да се грижи за удобството му. Ала той почти не усещаше туптящата болка в краката си. Какво ли са сторили Рулке и Каран? Какво ли е станало в Каркарон след нахлуването на транкса?
Незнайно в кой нощен час неясно движение привлече погледа му. Една сянка се промъкна през вратата от западното крило.
При толкова хора тук все някой щеше да има работа нощем. Влезлият обаче като че търсеше нещо или пък не познаваше добре къщата. Лиан затвори очи, когато фигурата го доближи и около пръстите й замъждука призрачно сияние. След малко примижа — сянката се качваше безшумно по стълбата към спалнята на Каран. Непознатият се върна скоро, разтърси го за рамото и светлината от показалеца му заслепи Лиан. Различаваше само златиста кожа и синеещи венички под нея.
— Къде е тя, летописецо?
По това съскане не личеше дали говори мъж или жена.
— Аз не…
Ноктите се впиха по-надълбоко.
— Къде е Каран?
— В Каркарон! — изхърка той против волята си. — При Рулке, Ако не я е отвел в Шазмак или пренесъл между световете.
Съскането прозвуча като крясък в ухото му. Ноктите се измъкнаха болезнено и светлината угасна. Докато очите му се приспособят към тъмата, от натрапника нямаше и помен.
Още се въртеше на сламеника, разтревожен до полуда за Каран. Минаваше полунощ. Изведнъж нещо се блъсна във вратата, почти до главата му. Разтърси я и го стресна. Последва нов удар, Лиан чу немощно подвикване, но не различи думи. Дали Талия и Шанд се връщаха неочаквано?