Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
А той обичаше Лилис неописуемо. Но нямаше да я намери. Светлината на факела пак запълзя нагоре бавно и неуверено. След цяла вечност Джеви се показа над ръба. Сам.
Надирил го издърпа и се взря в замръзналите по лицето му сълзи.
— Къде стоеше Лилис? — изграчи бившият моряк.
— Ей там — посочи старецът края на стъпалата.
— Тук ли? — завлече се дотам Джеви.
— Не, по-наляво. Откажи се — благо го посъветва Надирил. — Немислимо е да оцелее при такова падане.
— Не мога! — изхриптя Джеви. — За нищо на света! Какво стана?
— Не видях! Просто изчезна.
Джеви обърса ледените капки от лицето си и Талия се досети, че ще стори нещо глупаво.
— Не слизай — примоли му се веднага.
— Трябва… — промърмори той и спокойно направи крачка назад. Талия писна скръбно, а старият библиотекар изтърва унила ругатня.
— Ще отида да доведа някого. Аакимите носят въжета. Ти не мърдай никъде.
Тя се засмя изтерзано.
— Няма да мърдам.
Чувстваше се като залепена за камъните. Двамата, които й бяха най-близки в целия свят, паднаха в пропастта и почти нямаше съмнение, че са мъртви.
Не знаеше колко време е минало. В Каркарон избухваха и падаха жълти светлини.
Надирил се върна с Игър и неколцина аакими, сред тях и Баситор, който добави по-дълго въже към вече закрепеното от Джеви и го уви в хамут около тялото си. Другите аакими опряха крака във вдълбани камъни и го спускаха бавно. Въжето се местеше ту наляво, ту надясно. Накрая Баситор даде знак с няколко подръпвания, сънародниците му добавиха още едно въже.
Талия чу неспокоен шепот зад гърба си.
— Някой излезе през портата! — съобщи Надирил. — Какво да правим?
Главата я заболя още по-силно.
— Ами ще браним пътеката.
Заби меча си в земята, подпря се и успя да се изправи с увереността, че всички ще намерят тук гибелта си.
— Дайте знак на Баситор да се качи веднага! — отсече Игър.
Талия, Игър и Стария Дарлиш слязоха до седловината в пътеката и зачакаха в тъмното с извадени оръжия. Сянката идваше към тях. Щом доближи падината, Игър й се изпречи.
— Гашад, нито крачка повече!
Стражът на Рулке спря и ги огледа, после се ухили неприветливо.
— Най-добре ще е за вас да се махнете, преди да съм се върнал с останалите.
Обърна им гръб и тръгна обратно към Каркарон, а те отидоха при аакимите.
— По-чевръсто де! — сопна им се Игър.
— Намерил е нещо — обади се някой.
— Все едно, дайте му знак да се изкачи, иначе ще го зарежем тук.
Въжето се разклати три пъти и всички задърпаха. Появи се Баситор, вързал тяло на раменете си — Джеви, отпуснат в несвяст. Огромният ааким уморено отвърза товара си и положи моряка на пътеката.
— Джеви! — хвърли се напред Талия.
Целият беше в синини и твърде студен на пипане.
— Внимавай! — възпря я прегракнало Баситор. — Жив е, но има много счупени кости.
— Ами Лилис? — отпаднало попита тя.
Остатъкът от въжето още висеше над пропастта и Баситор продължаваше да го издърпва.
— Бяха един до друг — подхвърли през рамо.
— Талия! — изпищя момичешки глас отдолу и чудото се случи.
— Браво на тебе, Баситор! — клатеше глава Надирил.
Едната буза на момичето беше ожулена, имаше замръзнала кръв по крачолите на панталона й, но беше жива. Талия я изтегли и я сграбчи.
— Доста надолу се бяха смъкнали — обясни аакимът. — В малка вдлъбнатина, натъпкана със сняг, под която няма нищо друго. Опасявах се, че са паднали.
Той разроши косата на Лилис.
— Талия, чувах те как ме викаш — забърбори момичето с продрано гърло. — И аз крещях, докато глас не ми остана. Ама си знаех, че ще ме извадите — добави детински.
Талия се наведе над Джеви, който изпъшка и отвори очи. Усмихна им се.
— По-голяма тъпотия от тази не бях виждала — сгълча го Талия.
— Намерих я, нали?
Тя го прегърна и той изохка. Дясната му ръка, три пръста на лявата и няколко ребра бяха счупени.
— Ами ако беше паднала в пропастта?
— Пак бих искал да съм при нея — каза той така, че нямаше какво да се добави.
7. Хирургия
— А къде е Лиан?! — остро попита Лилис, щом се присъединиха към останалите над амфитеатъра.
— Той беше малко по-надолу от мен, когато транксът нападна — сети се Тенсор.
— Горкият Лиан! — захлипа момичето. — Пък аз съвсем го забравих…