Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Транксът изръмжа протяжно, звукът секна рязко и измежду краката се изля същински поток от розова течност. Лиан зяпаше в захлас и погнуса как се надига и спада огромният корем. Не бе виждал как ражда дори някое домашно животно. Транксът започна да вие вледеняващо, по едното бедро се плъзна кървава струя. Грабна късия си жезъл и насочи черния лъч към раната, която се затвори. Изпъшка пак и между краката се подаде глава.
Но раждането не продължи въпреки страхотните напъни и викове, от които кънтяха стените. Зелени капки, може би пот, покриваха гъсто лицето и гърдите на огромното създание. Родилните мъки се проточиха повече от час и транксът премаляваше забележимо. Лиан се чудеше какво ли си мислят хората отвън.
Процепът в капака на прозорец изсветля. Сигурно се зазоряваше. На Лиан му се виеше свят от недоспиване. Но въпреки заплахата, въпреки увереността, че накрая ще бъде погълнат мръвка по мръвка, въпреки загиналите заради този звяр, не остана равнодушен към страданията на транкса.
Отвън блъснаха здравата по вратата. В последвалата тишина се надигна гълчава на множество гласове. Изглежда Мендарк, Игър и целият им отряд се бяха върнали.
Поредният могъщ тласък, придружен със стонове… и затруднението свърши. Бебето се измъкна и тупна на пода. От тялото на майката пак шурна кръв с цвят на тъмен пурпур. Транксът отново си помогна с жезъла. Сряза пъпната връв и взе рожбата си на ръце. Бебето имаше огромна за размерите си глава със същия костен гребен отгоре, само че още мек. Ръцете и краката му провисваха. Майката го плясна и крайниците се раздвижиха слабо, малкият транкс заскимтя.
Майката го остави настрана, сви ръце пред себе си и ги разпери рязко. Яката като броня кожа се разтвори и се показаха бледорозови гърди. Малкото се заизвива и подуши жадно. Веднага бе вдигнато да суче.
Най-лошото като че бе отминало. Малкият транкс примляскваше звучно. Очите на майката уж бяха притворени, но щом Лиан шавнеше, долавяше свирепия й поглед.
Бебето започна да суче и от втората гърда. Вече имаше доста пожизнен вид. Подритваше с мускулестите си крачета. Вдигна глава и се вторачи в Лиан. Майката изсъска доволно.
Лиан си представяше как ще послужи за играчка, за урок по анатомия. Майката старателно ще го изкорми, за да покаже най-вкусните части — черния дроб и бъбреците, още туптящото сърце. Колко ли ще го мъчи, преди смъртта да го избави?
Засега не беше по-пъргав от инвалид и не вярваше, че би избягал дори от новороденото, което проявяваше гибелно настървение. Как иначе биха оцелели тези същества в пустотата? А от майката не би се скрил никъде в къщата.
Тя се надигна внезапно и отдели бебето от гърдите си, то се разхленчи и задраска с ръце. Майката размърда рамене и гърдите се скриха под кожата. Припряно стъкми клуп, нагласи рожбата си в него и я върза на гърба си. Крилете закриха малкото.
Лиан се притисна до стената, но транксът отиде да провери барикадата пред вратата. Мудните движения издаваха колко тежко е било раждането, а и кракът пак кървеше.
Тъкмо тогава нещо връхлетя вратата и изтръгна резето, от втория удар дъските се сцепиха. Транксът се отдалечи и погледна Лиан, които отстъпи неловко, спъна се в сламеника и се просна по гръб.
Претърколи се и се опря на длани и колене в напразен опит да избяга.
Транксът го грабна, а бебето надничаше над рамото на майка си. Големият и малкият звяр се зъбеха. Лиан стисна клепачи.
Таранът се вряза в барикадата и я разпиля, хората спряха чак по средата на залата. Транксът се изправи пред тях като сбъднат кошмар и те се разбягаха. Чудовището подскочи и размаха криле над стълбата. Увиснал с главата надолу, Лиан зърна Игър и Мендарк в рамката на вратата.
Един войник метна копие, което изсвистя между краката на Лиан и той стреснато се сви на топка. Някой от двамата магьосници запрати огнено кълбо нагоре и опърли края на крило. Транксът не трепна, но Лиан усещаше с какво усилие го носи.
Крилете заплющяха още по-упорито, транксът увисна във въздуха за миг и се понесе към зеещата дупка в покрива. Малиен, Игър и Мендарк тичаха по стълбата. Мендарк отново се опита да порази врага с огън, но транксът се отклони и счупена греда се обви в пламъци.
Малиен блъсна ръката на Мендарк и от върховете на пръстите й полетя още едно лъскаво прозрачно кълбо. Следваше полета на чудовището и се издуваше. Накрая докосна крака на Лиан, обгърна тялото му и се уголеми в мехур, широк два разтега.
Малиен прошепна нещо, кълбото се покри с иглички от скреж и се втвърди. Могъщите криле изтласкваха въздуха, но кълбото опря в неравните краища на дупката и заседна.