Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Игър светкавично посочи надолу с лявата си ръка и лъчът се заизвива по земята като змия. Където докоснеше скалите, те се ронеха. Цяла стена от натрошен гранит се стовари на пътеката и обгърна краката на транкса до коленете. Само подскачането на бузата му издаде колко го е заболяло.
Топките пак полетяха напред. Игър изви нагоре китката с меча, четири от петте верижки се усукаха около якото острие и топките се отклониха. Петата обаче се заби в рамото му. Чудовището се ухили и я дръпна, от раната пръсна кръв. Игър се олюля, опря коляно в земята и изтърва меча. Транксът затъкна дръжката на повреденото оръжие под широкия си колан, измъкна единия си крак от камънаците и протегна свободната си ръка с извити нокти.
„Свършено е с него! — каза си Лиан. — Ние сме следващите.“ Но Игър държеше нож, когато се стрелна напред. Ръката на транкса профуча над главата му. Докато чудовището се мъчеше да изскочи от каменния капан, Игър заби ножа в незащитените му слабини. Транксът нададе вой сякаш гигантски нокти чегъртаха в камък, ритна слепешком, покритото с броня коляно улучи Игър в корема и го запрати в близката висока скала. Транксът залитна превит, хлъзна се от пътеката, оставяйки следа от пурпурна кръв, сурна се надолу, но разпери криле и се скри от погледите им.
Талия и Шанд се промушиха покрай Лиан и едва не избутаха и неговата носилка през ръба. Макар че се опасяваха от най-лошото, Игър седна, без да му помагат. Имаше цицина колкото праскова на главата, а рамото му беше надупчено.
— Доблестна постъпка — похвали го Шанд. — Тази история ще бъде повтаряна от разказвачите през следващото хилядолетие.
— Невероятен подвиг — пригласяше му и Мендарк, който изчака края на схватката отзад. — Ако ще да сме врагове, възхищавам ти се искрено. Дано и аз проявя същата смелост, когато бъда поставен на изпитание.
— Нямах време да умувам — изхъхри Игър, който едвам си поемаше дъх. — Случва се и да изненадаме сами себе си. Но това не е краят. Да слезем в долината, преди да се наложи да носите и мен.
А Лилис плачеше безутешно.
— Горкичкият Баситор! Колко ли го е заболяло? Шанд я прегърна.
— Дете, падането от високо го е убило мигновено. Край на мъките му.
След като превързаха Игър, побързаха да се спуснат към Готрайм. Беше опасно да се мъкнат по стръмнината с носилките. Тенсор дори се опита да повърви, но се клатушкаше и можеше всеки момент да се преметне презглава надолу. Пак заваля по-силно, заради снега виждаха само няколко крачки пред себе си и трудно се придвижваха по хлъзгавите камъни. А и Надирил бе преуморен, малко оставаше да помъкнат и него ръце. Лиан непрекъснато жумеше от ужас — двамата аакими, хванали носилката, завиваха по тясната пътека, все едно се разхождаха в градина.
В Готрайм се наложи да обясняват всичко отначало. Сега и Рейчис, и останалите обитатели на имението започнаха да гледат Лиан враждебно. Превърнаха всекидневната в болница. Надирил се тръшна с пневмония. Страшната рана на Зара се възпали и тя се мяташе в треска. Лечителите не се отделяха от постелята й и се страхуваха че няма да преживее нощта.
Един вестоносец потегли към Касим, където Игър поддържаше малък гарнизон. Други тръгнаха да предупредят съседните области за опасността. Подготвиха се за отбрана на къщата, доколкото можеха.
Сутринта двама аакими тръгнаха да търсят тялото на Баситор, но се върнаха без него.
— Видяхме къде е паднал — унило сподели Стария Дарлиш, — но там имаше само кърваво петно на снега. Транксът ни е изпреварил, видяхме следите му.
— Какъв жесток ден — промълви Малиен. — Тежко е да не изпратим покойник както подобава.
— И какво ще решим за Лиан? — попита настойчиво Мендарк вечерта. — Нямам търпение да се прибера в Туркад.
— Налага се и той да отпътува натам — обади се Надирил от ложето си. — Нужни са му лекове, каквито нямаме тук.
Старецът се възстановяваше бързо, но още не можеше да става.
— Съгласен съм — припряно вметна Шанд, преди Мендарк да е отворил уста. — Сега да помислим за другото — Рулке и Каран.
— Преди време обсъждахме как да намерим достатъчно злато, за да изработим нова флейта и да разполагаме с оръжие срещу Рулке — напомни Магистърът. — За да отваряме свои портали.
— Само дето не събрахме злато — намуси се Игър. — Намислил съм да тръгна по собствен път. От тази задруга нямаше никаква полза.
— Ясно… — неприязнено отрони Мендарк. — Докато беше слаб, нямаше нищо против да се съюзиш с нас. Но сега сме хора без значение за тебе.
— Нито за миг не сме се престрували, че сме приятели — напомни пълководецът, добил увереност от невероятната си победа. — И не намирам достойнства в твоя план. Дано не си забравил, че от самото начало възразявах.