Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Добре — прекъсна го Локи. — Ясно. Ха! Аз комай си заслужавах тоя ритник в лицето. Но говоря сериозно — да се измъкнем оттук е лесно като да забъркаш някоя манджа! Слез при ханджията, събуди го и го посипи с още малко сребро — в кесиите има колкото си щеш. Аз съм луд каморски дон, нали така? Намери ми още мръсни парцали, ябълки, камък за огнище и чугунено гърне с вода.
— Ябълки? — Джийн се почеса по брадата. — Ябълки? Да не ми говориш за… номера с ябълковото пюре?
— Точно така — отвърна Локи. — Намери ми ги, ще забъркам манджата и утре призори можем да се изнасяме.
— Уф… — Джийн отвори вратата, промъкна се в коридора и преди да излезе, се обърна отново. — Вземам си някои думи назад — рече той. — Ти вероятно все още си лъжливо, измамно, долно, алчно, лакомо, интригантско, джебчийско копеле.
— Благодаря — отвърна Локи.
7
Ръмеше лек дъждец, когато няколко часа по-късно двамата излязоха от северната порта на Вел Вирацо. Изгревът беше водниста жълта линия на източния хоризонт под надвисналите сиво-черни облаци. Войници в лилави мундири ги гледаха с погнуса от високата петнайсет стъпки градска стена; тежката дървена врата на малкия страничен изход се затръшна подире им, все едно неимоверно се радваше, че се е отървала от тях.
Локи и Джийн бяха облечени в дрипави наметала и увити в парцали от десетина раздрани чаршафи и дрехи. Тънка коричка варено ябълково пюре, все още неизстинало, беше пропило през „превръзките“ по ръцете и гърдите им, а лицата им също бяха обилно наплескани с него. Да се шляеш, намазан с това чудо под парцалите, беше ужасно гадно, но на света нямаше по-добро прикритие от това.
Кожопукницата беше мъчителна и неизлечима болест и поразените от нея бяха по-презрени и от прокажените. Ако двамата идваха отвън, никога не биха ги пуснали зад стените на Вел Вирацо. Но сега стражите ни най-малко не ги интересуваше как изобщо са попаднали в града — те направо се препъваха от бързане да ги изпъдят.
Покрайнините на града изглеждаха доста безрадостно — няколко квартала от рушащи се едноетажни и двуетажни сгради, тук-там украсени със самоделни вятърни мелници, почитани по тези краища — с тях раздухваха меховете в ковачниците и фурните. Пушекът чертаеше вълнисти сиви линии във влажния въздух горе, а в далечината тътнеха гръмотевици. Отвъд града, там, където калдъръмът на стария път от времето на Теринския трон се превръщаше в разкалян черен път, Локи виждаше шубраци, тук-там прерязвани от скалисти клисури и купища отломки.
Парите им и всичките им останали дреболии, които си струваше да вземат, бяха натъпкани в чувалче, вързано под дрехите на Джийн — там никой стражник не би посмял да бръкне, дори и ако началникът му стоеше зад него с изваден меч и му го заповядаше под смъртна заплаха.
— Богове! — измърмори Локи, щом се потътриха по пътя. — Толкова съм уморен, че вече не мога и да мисля. Наистина съвсем съм се разплул.
— Е, сега за няколко дни ще ти се наложи да се поразкършиш, независимо дали това ти харесва — заяви Джийн. — Как са раните ти?
— Сърбят — отвърна Локи. — Проклетото пюре не им се отразява особено добре, подозирам. Но все пак вече не е толкова зле. Няколкото часа движение като че им е дошло от полза.
— Умен е Джийн Танен, разбира ги тези неща — рече Джийн. — Разбира ги много повече от другите, особено от тези, на име Ламора.
— Затваряй си плювалника на тлъстата, грозна и неоспоримо по-умна физиономия! — рече Локи. — Ммм, видя ли ги тия как се юрнаха да бягат от нас?
— А ти няма ли да се юрнеш, ако видиш двама болни от кожопукница на пътя?
— Ъъ, май няма. Да му се не види, и краката ме болят!
— Нека се поотдалечим на миля-две от града, ще си намерим място за почивка. Като навъртим няколко левги, можем да измием пюрето и пак да се направим на почтени пътници. Някакви идеи кой път да хванем?
— Мислех си, че то е ясно — отвърна Локи. — Градчетата са за страхливци. Ние преследваме златото и бялото желязо, не нащърбени медни монетки. Да вървим в Тал Верар. Няма начин там да не изникне нещо.
— Ммм. Тал Верар. Да, наблизо е.
— Ние, каморците, имаме дълго и славно минало по отношение на сритването на клетите ни верарски братовчеди, докато те се напишкат, затова предлагам да вървим право в Тал Верар — рече Локи. — И към славата! — Те поеха в сгъстяващата се мъгла на утринния дъждец. — И към банята!