Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ето на. Ръце, ръце, ръце. Те вкарваш притежателите си в такива неприятности, мастер Коста. Ние със Селендри го знаем по-добре от всеки. — Рекин се обърна към стената отзад и приплъзна встрани капак от лакирано дърво. Зад него се показа дълга лавица, вградена в плитка пиша в стената.
На нея бяха наредени десетки запечатани стъклени буркани и във всеки от тях имаше нещо черно и съсухрено… Мъртви паяци? Не, поправи се Локи — човешки ръце. Отрязани, изсушени и запазени като трофеи. По сгърчените, разкривени пръсти на много от тях все още блестяха пръстени.
— Преди да преминем към неизбежното, обикновено постъпваме така — поясни Рекин безгрижно. — Десницата, клъц. Много съм го изпипал. Преди имах килими тук, но проклетата кръв толкова цапаше!
— Много благоразумно от ваша страна. — Локи усети как капчица пот бавно започна да се стича по челото му.
— Аз съм обзет от страхопочитание и терзания, точно както несъмнено сте се надявали. Може ли да ми върнете ръката?
— В първоначалното й състояние? Съмнявам се. Но ми отговорете на няколко въпроса и ще видим. Та значи „чевръсти пръсти“, казвате. Но, ще прощавате, моите служители са изключително вещи в забелязването на мошениците.
— Убеден съм, че вашите служители са твърде сведущи.
— Локи коленичи пред бюрото, което беше най-удобната възможна поза, и се усмихна. — Но с танца на пръстите си аз мога най-спокойно да вкарам жива котка в обикновена колода от петдесет и шест карти и да я извадя оттам. Другите играчи може да се оплачат от шума, но така и няма да забележат откъде идва.
— Тогава донесете жива котка и я сложете на писалището ми.
— О, това беше само, ъъ, цветиста реторическа фигура. Живите котки за съжаление този сезон не са на мода като вечерен аксесоар за господа.
— Колко жалко. Но не е кой знае каква изненада. Доста мъртъвци са коленичили пред мен точно на мястото, където се намирате в момента — предложиха ми само цветисти реторически фигури и нищо повече.
Локи въздъхна.
— Вашите момчета ми взеха връхната дреха и обувките. Ако ме бяха опипали по-прилежно, щяха да напипат и черния ми дроб. Но какво е това? — Той разтръска левия си ръкав и показа, че в него, кой знае как, бе попаднала колода карти.
Селендри допря остриетата си до гърлото на Локи, но Рекин, усмихнат, й махна да се отдръпне.
— Той надали би успял да ме убие с колода карти, мила. Не е зле, мастер Коста!
— А сега да видим — рече Локи и изпъна ръка встрани, стиснал здраво колодата, изправена между палеца и четирите му пръста. Завъртане на китката, помръдване на палеца и колодата се сцепи. Той започна да сгъва и разгъва пръстите си, като постоянно увеличаваше темпото, докато не започнаха да мърдат като паяк на урок по фехтовка. Цепи, разбъркай, цепи, разбъркай — той разцепи и размеси колодата не по-малко от десетина пъти. После с един гладък замах я плесна върху писалището и я нареди в голяма дъга, като размести няколко от джунджуриите на Рекин.
— Изберете си — подкани го той. — Вижте я, но не ми я показвайте.
Рекин избра. Щом погледна изтеглената карта, Локи събра останалите, като приплъзна ръка обратно върху писалището. Отново ги размеси, а после разцепи колодата и остави половината върху плота.
— Хайде, поставете избраната от вас карта отгоре и я запомнете.
Щом Рекин постави картата, Локи плесна отгоре другата й половина, взе я цялата с лявата си ръка и отново я разцепи и размеси пет пъти. После приплъзна най-горната карта — четворка бокали — върху писалището на Рекин и се усмихна. — Това е вашата карта, Господарю на Кулата на греха.
— Не — усмихна се Рекин самодоволно.
— Да го вземат мътните. — Локи вдигна следващата карта, знака на слънцето. — Аха, знаех си аз, че е някъде тук.
— Не — отрече Рекин.
— Проклет да съм — възкликна Локи и бързо прехвърли следващата половин дузина карти. — Осмица шпилове? Тройка шпилове? Тройка бокали? Знакът на Дванайсетте бога? Петица саби? Да му се не види. Господарката на цветята? — Рекин всеки път поклащаше глава.
— Хм. Извинете. — Локи остави колодата на писалището и заопипва с лявата си ръка закопчалката на десния си ръкав. След малко запретна ръкава над лакътя си и отново го закопча. Изведнъж в дланта му се появи втора колода карти.