Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— А близнаци има ли вече? А нова Сабета? И нов вместо мен?
— Върви по дяволите! — Джийн сви юмруци и усети как топла кръв шурна изпод ноктите му — Върви по дяволите, Локи! Не съм ти спасил проклетия живот, за да се вкисваш в тая проклета дупка и да се преструваш на тоя, дето е измислил скръбта! Не си чак толкова единствен и неповторим!
— Защо тогава ме спаси, Свети Джийн?
— По-тъп въпрос не можа ли да измислиш?
— ЗАЩО? — Локи скочи от леглото и размаха юмруци срещу Джийн. Това можеше и да изглежда смешно, ако в погледа му не се бяха събрали всички убийства на света. — Казах ти да ме зарежеш! Трябва ли да съм ти благодарен за това? За тази гадна стая?
— Не аз превърнах тази стая в целия ти свят, Локи, ти сам я превърна.
— За това ли бях спасен? Три седмици болен по море, а сега — Вел Вирацо, дупката на гъза на Тал Верар? Боговете разказват виц и аз съм героят му! По-добре да бях умрял със Сивия крал. Казах ти да ме оставиш там!
… И ми е мъчно за тях — додаде той почти шепнешком. — О, богове, колко ми е мъчно за тях! Аз съм виновен за смъртта им. Не мога… не мога да го понеса…
— Да не си посмял! — кресна Джийн и блъсна силно Локи в гърдите. Локи се строполи по гръб на леглото и така се удари в стената, че кепенците на прозорците изщракаха. — Да не си посмял да оправдаваш с тях това, което си причиняваш! Да не си посмял!
И без да каже нищо повече, Джийн се завъртя, излезе и затръшна вратата подире си.
5
Локи потъна в леглото, захлупи лице в шепи и се заслуша в затихващото скърцане от стъпките на Джийн в коридора.
За негово учудване малко по-късно дъските отново заскърцаха, все по-силно. Джийн отвори със замах вратата с мрачна физиономия и голямо дървено ведро вода в ръце, отиде право при Локи и изля ведрото отгоре му. Локи хлъцна от изненада и пак залитна към стената, тръсна глава като куче и отметна мокрите кичури от очите си.
— Джийн, ти да не…
— Имаше нужда от баня — прекъсна го Джийн. — Целият беше затънал в самосъжаление.
Той захвърли кофата и тръгна да обикаля из стаята и да събира всички бутилки и мехове, в които още имаше течност. Приключи, преди Локи да се усети какво прави, после прибра кесията на другаря си от масичката и шляпна на мястото й тънък кожен калъф.
— Хей, Джийн, Джийн, така не може! Това си е мое!
— Навремето беше „наше“ — рече студено Джийн. — И така повече ми харесваше.
Локи отново се опита да скочи от леглото, но Джийн го блъсна обратно с лекота, хукна отново навън и затвори подире си. Чу се някакво странно изщракване, а после нищо — дори и дъските не скърцаха. Джийн чакаше зад вратата.
Локи заръмжа, отиде до вратата и се опита да я отвори, но тя не се отлепяше от касата. Той се намръщи озадачено и я дръпна още няколко пъти. Резето беше от вътрешната страна и не беше пуснато.
— Много е любопитно — рече Джийн иззад вратата, — че стаите в „Сребърният фенер“ могат да се заключват отвън с един специален ключ, какъвто притежава само ханджията. Нали разбираш, когато трябва да държи мирен някой разбуйствал се гост, докато дойде стражата.
— Джийн, отваряй шибаната врата!
— Не, сам си я отвори.
— Не мога! Нали сам ми каза, че специалният ключ е у теб!
— Онзи Локи Ламора, когото познавах, би плюл на теб — рече Джийн. — Жрецът на Уродливия страж. Гариста на Джентълмените копелета. Ученик на Отец Окови. Брат на Кало, Галдо и Дървеницата! Я ми кажи какво би си помислила за теб Сабета?
— Ти… Копеле недно! Отваряй!
— Локи, я се погледни. Ти си шибано нищожество! Сам си я отвори.
— У. Тебе. Е. Проклетият шибан ключ.
— Нали знаеш как се отваря ключалка? На масата ти оставих шперцове. Ако си искаш виното обратно, сам си отвори смотаната врата.
— Кучи син!
— Майка ми беше светица — рече Джийн. — Най-прекрасната перла, която Камор е раждал някога. Този град не я заслужаваше. Няма да вися и да те чакам тука цяла нощ, да знаеш. Лесно е. Всичкото ти вино и всичките ти пари са у мен.
— Аааааа!
Локи грабна малкия кожен калъф от масата, разкърши пръстите на здравата си десница и огледа недоверчиво лявата си длан. Счупената китка заздравяваше, но го болеше постоянно.
Той се наведе над ключалката, намръщи се и се залови за работа. Изненада се колко бързо мускулите на гърба му се разбунтуваха срещу неудобната стойка. Спря, колкото да придърпа единствения стол в стаята, за да седне, докато действа.