Червени морета под червени небета

— Надали, господине. Казах на помощницата ви единствено, че съм мамил редовно, заедно с партньора ми, в игрите, които сме играли във вашата Кула на греха. Почти от две години насам.

— Във всяка игра — обади се Селендри. — Вие казахте във всяка игра, без изключение.

— Ами, така просто звучеше по-драматично — вдигна рамене Локи. — По-скоро почти във всяка игра.

— Този човек е смешник — прошепна Селендри.

— О, не — възрази Локи. — Е, може би понякога — да, но не и сега.

Той чу зад гърба си крачки, които се приближаваха по паркета.

— Вие сте тук заради облог — заяви Рекин много по-отблизо.

— Не, не точно в смисъла, който влагате.

Рекин го заобиколи, застана пред Локи, сключил ръце зад гърба си, и се вторачи в него. Мъжът буквално бе близнак на статуята си на долния етаж — може би малко по-натежал, а стърчащите стоманеносиви къдрици се спускаха от темето му не толкова меко. Тесният му фрак беше от мачкано черно кадифе, а на ръцете си носеше кафяви кожени ръкавици. Беше с очила и Локи с изненада забеляза, че блясъкът, който предната вечер взе за отразена светлина, всъщност пропиваше стъклото. Очилата сияеха с прозрачно оранжево сияние и придаваха демонично изражение на очите зад тях. Някаква нова и скъпа алхимична технология, за която Локи не беше чувал, без съмнение.

— Да сте пили нещо необичайно тази вечер, мастер Коста? Някакво непознато вино може би?

— Трезвен съм като краставица, освен ако самата вода на Тал Верар няма опияняващо въздействие.

Рекин застана зад писалището, взе една малка сребърна виличка, набоде бяла хапка от рибата и я насочи към Локи.

— Значи, ако ви повярвам, вие сте мамили успешно тук две години подред и, като не вземаме предвид, че подобно твърдение е напълно невъзможно, сега просто сте пожелали да ми се предадете. Съвестта ли ви загриза?

— Нищо подобно.

— Настойчиво желание за сложно изпипано самоубийство?

— Възнамерявам да изляза от тази канцелария жив.

— О, не е задължително да умрете, преди да ударите паважа осем етажа по-надолу.

— Може би ще успея да ви убедя, че невредим ще съм по-ценен за вас.

Рекин предъвка рибата и отново заговори.

— И как точно мамехте, мастер Коста?

— Най-вече с чевръсти пръсти.

— Така ли? Познавам пръстите на картоиграча мошеник от пръв поглед. Я да видим вашата десница. — Рекин протегна облечената си с ръкавица лява ръка и Локи колебливо подаде своята, все едно за ръкостискане.

Рекин сграбчи десницата на Локи над китката и я тръшна върху писалището, но вместо коравата повърхност, която Локи очакваше, дланта му бутна встрани някакъв скрит капак и потъна в тайник под плота на писалището. Разнесе се шумно щракане на механизми и китката му бе притисната в студена хватка. Локи отскочи назад, но писалището бе погълнало ръката му като неумолимата паст на звяр. Стоманените щипци близнаци на Селендри се насочиха към него и той замря неподвижно.