Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Щом шперцовете му защракаха в ключалката и той прехапа съсредоточено език, чу иззад вратата яко скърцане и поредица от шумни удари.
— Джийн?
— Тук съм още, Локи — разнесе се развеселеният глас на другаря му. — Богове, хич не си даваш зор. Ох, извинявай, ти почнал ли си изобщо?
— Само да отворя тази врата, и си мъртъв, Джийн!
— Да я отвориш ли? Значи ще живея още дълги години.
Локи удвои вниманието си и отново влезе в ритъма, който бе научил с цената на толкова мъчителни часове като малък. Движеше шперцовете леко, водеше се от усещанията си. Проклетото скърцане и думкане зад вратата пак започна! На какво ли си играеше Джийн? Локи затвори очи и се опита да изключи за звука… опита се да стесни света до посланията, които шперцовете пращаха на пръстите му…
Ключалката щракна. Локи се надигна от стола, ликуващ и бесен, и отвори вратата.
Джийн беше изчезнал, а тесният коридор навън бе преграден от натрупани дървени сандъци и бъчви — непревземаема бариера на три стъпки от лицето на Локи.
— Джийн, какво, по дяволите, е това?!
— Съжалявам, Локи. — Джийн очевидно стоеше зад самоделната стена, която беше издигнал. — Взех назаем това-онова от килера на ханджията и хванах няколко момци, които си излъгал на карти миналата седмица, да ми помогнат да го пренесем дотук.
Локи бутна стената, но тя дори не помръдна. Джийн сигурно я подпираше от другата страна с цялата си тежест. Някъде оттатък се разнесе дружен смях — сигурно от общото помещение. Локи заскърца със зъби и плесна една бъчва със здравата си ръка.
— Джийн, ама какво ти става? Правиш ми сцени, да му се не види!
— Не ти правя. Миналата седмица казах на ханджията, че си каморски дон, който пътува инкогнито и се лекува от пристъп на лудост. Току-що струпах ужасно много сребро на тезгяха му. Нали помниш какво е сребро? И как го крадяхме от хората едно време, когато ти беше приятен компаньон?
— Джийн, вече никак не ми е забавно! Върни ми проклетото вино!
— Проклето е, точно така. Но се боя, че ако си го искаш, ще ти се наложи да излезеш през прозореца.
Локи отстъпи назад и се изцъкли срещу натрупаната стена.
— Джийн, не говориш сериозно.
— Никога не съм говорил толкова сериозно.
— Върви по дяволите. По дяволите! Не мога да изляза през прозореца, да му се не види! Китката ми…
— Ти се би със Сивия крал с почти отсечена ръка. В Гарвановото гнездо изскочи от прозорец на петстотин стъпки над земята. А сега киснеш на третия етаж, безпомощен като коте в бъчва мас. Ревльо! Пикльо!
— Ти се опитваш да ме предизвикваш нарочно!
— Без майтап — отвърна Джийн. — Ум като сопа!
Локи се прибра в стаята бесен. Впери поглед в прозореца със затворените кепенци, прехапа език и пак се втурна към стената на Джийн.
— Моля те, пусни ме! — рече той, като се мъчеше да говори спокойно. — Разбрах те.
— Бих ти го вкарал в главата с игла от закалена стомана, ако ми се намираше такава — рече Джийн. — Защо ми приказваш, а не се измъкваш през прозореца?
— Проклет да си!
Локи се прибра в стаята и започна нервно да обикаля насам-натам. Размаха предпазливо ръце — раните по лявата му ръка го боляха, а дълбоката прободна рана на гърдите още го прерязваше жестоко. Счупената му лява китка като че би могла и да му послужи. Болка, не болка… Той сви пръстите на лявата си ръка в юмрук, втренчи се в тях, присви очи и погледна прозореца.
— Майната му! — възкликна той. — Ще видиш ти, син на проклет търговец на коприна!
После разхвърли постелята си и навърза чаршафите за одеялата. Раните го наболяваха, но болката като че още повече го нахъсваше. Стегна последния възел, отвори кепенците и спусна самоделното си въже през прозореца. Върза горния му край за леглото. Не че мебелта беше тежка, но пък и той не тежеше кой знае колко.
И излезе през прозореца.
Вел Вирацо беше стар град с ниски постройки. Докато Локи висеше три етажа над потъналата в рехава мъгла улица, картините изникваха в ума му. Схлупени сгради от камък и хоросан с плоски покриви… Свити платна върху черни мачти в пристанището… Бяла лунна светлина, блещукаща по тъмните води… Червени огньове върху стъклените пилони, чиято редица се стопяваше към хоризонта. Локи замижа, вкопчи се в чаршафите и прехапа език, за да не повърне.
По-лесно му се струваше просто да се плъзне надолу и той се заприплъзва на пресекулки — спираше, щом дланите му се загрееха от търкането в чаршафите и одеялата. Десет стъпки надолу… двайсет… той предпазливо се подпря върху горния перваз на прозореца на кръчмата и вдиша дълбоко на няколко пъти, преди да продължи. Нощта беше топла, ала той целият бе плувнал в пот и затова му беше хладно.