Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Краят на последния чаршаф висеше на около шест стъпки над земята. Локи се приплъзна надолу, доколкото можеше, и се пусна. Петите му се удариха в калдъръма и той видя, че Джийн Танен го чакаше с евтино сиво наметало в ръце. Още преди Локи да помръдне, той заметна раменете му с него.
— Кучи син! — кресна Локи и се уви плътно в наметалото. — Ти, кучи сине със змийска душа и мръсни мисли! Акула да ти засмуче кура дано!
— Брей, мастер Ламора, я се виж — рече Джийн. — Отвори ключалка, спусна се през прозореца, какъв юнак, кажи-речи като по времето, когато беше крадец!
— Аз съм вършил престъпления, за които пращат на бесилото, когато ти още си сукал от цицата на майка си!
— А аз вършех престъпления, за които пращат на бесилото, докато ти се вкисваше в стаята си и си пропиваше уменията.
— Аз съм най-добрият крадец във Вел Вирацо — изръмжа Локи. — Пиян или трезвен, буден или заспал, и ти много добре го знаеш, по дяволите!
— Едно време и аз мислех така — рече Джийн, — но това беше човекът, който познавах в Камор, а от известно време него го няма край мен.
— Проклета да е грозната ти мутра! — кресна Локи, връхлетя върху Джийн и заби юмрук в корема му. Джийн повече се изненада, отколкото го заболя, и блъсна Локи здравата. Той отхвърча назад с развята мантия, като се мъчеше да запази равновесие, и се блъсна в един мъж, който се задаваше по улицата.
— Внимавай къде ходиш, бе! — Непознатият, мъж на средна възраст с дълго оранжево палто и строго облекло на чиновник или писар, разтръска Локи, който се беше вкопчил в него за опора.
— Хиляди извинения — отвърна Локи. — Хиляди извинения, господине. Ние с приятеля ми просто спорехме. Вината е изцяло моя.
— Твоя е и още как — рече непознатият, най-после успял да отлепи Локи от реверите си, и го отблъсна. — Лъхаш на бъчва! Проклет каморец!
Локи сподири с поглед мъжа, докато той се отдалечи на двайсет-трийсет крачки надолу по улицата, после се обърна към Джийн и размаха под носа му малка черна кесийка. Тя зазвънтя — беше натъпкана с тежки монети.
— Ха! А за това какво ще кажеш, а?
— Ще кажа, че това и децата го могат! И че нищо не значи, да му се не види!
— И децата, а? Умри с писъци, Джийн, това беше…
— Ама че си мърляв! — възкликна Джийн. — По-мръсен си от сираче от Хълма на сенките. Отслабнал си, макар че как изобщо успя, е велика тайна. Не си се упражнявал, за да зараснат раните ти правилно, нито пък допусна някой да ги лекува. Криеш се в стаята, запуснал си се и не спря да лочиш цели две седмици. Не си като едно време, и сам си си виновен, по дяволите!
— Значи… — Локи изгледа кръвнишки Джийн, пъхна кесията в един от джобовете на туниката си и изпъна наметалото по раменете си — … искаш показно. Чудесно. Влизай вътре да разглобиш тъпата си стена и ме изчакай в стаята. След няколко часа се връщам.
— Аз…
Но Локи, нахлупил вече качулката на наметалото, се обърна и се завтече по улицата в топлата нощ на Вел Вирацо.
6
Джийн разчисти преградата от коридора на третия етаж, остави още няколко монети (от кесията на Локи) на слисания ханджия и се засуети из стаята. Остави прозореца отворен, за да излезе пропитият от миризмата на вино спарен въздух. След известни размишления слезе в кръчмата и се върна със стъклена гарафа с вода.
Вече крачеше тревожно из стаята, когато около четири часа по-късно, към три часа след полунощ, Локи нахлу вътре. Той остави на масата голяма плетена кошница, свали наметалото си, награби кофата, с която Джийн го бе залял, и повърна шумно в нея.
— Моите извинения — смотолеви той, щом свърши. Беше зачервен и дишаше тежко, запотен, също като на тръгване, но сега потта му беше топла. — Виното още не се е изпарило напълно от главата ми… а дъха ми съвсем го няма.
Джийн му подаде гарафата и Локи засърба безсрамно като кон на поило. Джийн му помогна да седне. Отначало Локи не каза нищо, а после сякаш изведнъж забеляза ръката на Джийн на рамото си и се сепна.
— Ето на — рече той. — Видя ли какво става, като ме предизвикваш? Май ще ни се наложи да се махнем от града.
— Какво, по дяволите… Какво си направил?