Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
В центъра на шестия етаж бе поставена висока скулптура, затворена в цилиндър от прозрачен елдерглас. Въпреки че това стъкло бе неподатливо за обработка от човешките занаяти, буквално милиони отломки и оформени предмети бяха пръснати по целия свят и някои от тях можеха удобно да се приспособят за използване от хората. В няколко града имаше гилдии, които крадяха елдерглас и бяха способни да удовлетворяват особени нужди на безбожни цени.
В цилиндъра имаше нещо, което Локи можеше да опише само като „меднопад“ — скулптура на скалист водопад, по-висок от човешки бой. Скалите бяха изработени изцяло от сребърни монети волани, а „водата“ бе несекващ мощен поток от медни сентири, хиляди и хиляди. Дрънченето в звуконепроницаемия стъклен цилиндър сигурно беше оглушително, но за външните зрители представлението течеше в пълна тишина. Някакъв механизъм в пода улавяше потока от монети и ги връщаше обратно върху сребърните „скали“. Украсата бе ексцентрична и въздействаше хипнотично… Локи досега не беше виждал човек, който е украсил стаята си съвсем буквално с куп пари.
— Господар? Вие сте убеден, че имам такъв?
— Знаете, че говоря за Рекин.
— Той първи би ви поправил. Насилствено.
— Една лична аудиенция тогава би ни дала възможност да изясним някои недоразумения.
— О, Рекин несъмнено ще говори с вас — в строго уединение. — Селендри щракна два пъти с пръстите на дясната си ръка и четиримата служители обкръжиха Локи. Селендри им го посочи. Двама го хванаха здраво под лактите и заедно с другите го поведоха нагоре по стълбите. Селендри ги следваше на няколко крачки.
На седмия етаж отново имаше скулптура, заключена в още по-широка обвивка от елдерглас. Тя явно представляваше пръстен от вулканични острови, отново изградени от сребърни волани, които плаваха в море от соларии от чисто злато. От всеки сребърен връх бълваше поток от златни монети и се стичаше в блестящия развълнуван „океан“. Стражите на Рекин крачеха твърде енергично и Локи не успя да разгледа повече подробности от скулптурата или от стаята. Те подминаха още една двойка униформени служители, застанали от двете страни на стълбището, и продължиха нагоре.
В центъра на осмия етаж имаше и трето зрелище под стъклен похлупак — най-голямото досега. Локи примига на няколко пъти и едва се въздържа да не се изкикоти одобрително.
Това бе стилизирана скулптура на Тал Верар — сребърните острови се гушеха сред морето от златни монети. Над модела на града, разкрачена над него като бог, се извисяваше скулптурата в естествен ръст на мъж, когото Локи разпозна веднага. Статуята, също като мъжа, имаше изпъкнали скули, които придаваха на тясното му лице някакво веселие; имаше и кръгла, щръкнала напред брадичка, големи очи и грамадни уши, сякаш забити в главата под прав ъгъл. Рекин, чиито черти твърде напомняха на марионетка, сглобена набързо от леко ядосан кукловод.
Ръцете на статуята, сгънати в лактите до кръста, бяха разперени напред и от широките каменни маншети два мощни потока от златни монети се изливаха безспир върху града отдолу.
Докато зяпаше, Локи едва не се препъна и остана на крака само защото служителите, които го държаха, избраха точно този миг, за да затегнат хватката си. Стълбището, водещо към осмия етаж, завършваше с лакирана двойна врата. Селендри подмина Локи и служителите. Вляво от вратата в стената беше вградена малка сребърна плочка. Селендри бръкна под нея с месинговата си ръка, нагласи я в някакъв механизъм и после я завъртя наляво. Вътре в стената се разнесе тракане на някакви машинарии и вратите се отвориха.
— Претърсете го — нареди тя и изчезна зад вратата, без да се обърне назад.
Бързо съблякоха връхната дреха на Локи, а после започнаха да го ръгат, боцкат, преджобват и опипват много по-старателно, отколкото при последното му посещение в бардак. Кинжалът, който криеше в ръкава си, нещо съвсем обичайно за състоятелен човек, бе конфискуван, кесията му — изтръскана, обувките — събути, а един служител дори прокара пръсти през косата му. Когато всичко това приключи, избутаха Локи (бос, без връхна дреха и доста чорлав) доста грубичко към вратите, зад които беше изчезнала Селендри.
Те водеха към мрачно помещение, не по-голямо от гардероб. Вито стълбище от черно желязо, широко колкото да побере един човек, се издигаше от пода към квадрат от мека жълта светлина. Локи се изкачи по него и влезе в кабинета на Рекин.
Той заемаше целия девети етаж на Кулата на греха. Една част, в дъното на стаята, беше преградена с копринени завеси и вероятно служеше за спалня. Врата в стената отдясно, покрита с плъзгащ се мрежест параван, извеждаше на балкона. През него Локи виждаше ширналия се навън, потънал в сумрак Тал Верар и предположи, че той гледа на изток.