Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Тъкмо се изправяше на крака, когато нещо я удари по тила. Тя рязко се извъртя и се озова лице в лице с шарума, когото току-що беше спасила. Той я гледаше безумно и стойката му излъчваше очевидна агресия.
– Как се осмеляваш да ме докосваш, жено? – изкрещя мъжът.
Ашия погледна бързо към бойното поле. Последният от демоните беше повален, нейните шарум’тинги бяха невредими и се бяха събрали в стегната формация. Студените им очи се бяха втренчили в шарума. Раненият мъж все още лежеше на земята, но останалите се приближаваха с намерението да я обградят.
Не правете нищо – казаха пръстите на Ашия на другарките ѝ. – Аз ще се справя с това.
– Намери центъра си! – изкрещя тя на мъжа, който отново се канеше да я нападне. – Дължиш ми живота си!
Шарумът се изплю на земята.
– Щях да убия този алагай толкова лесно, колкото се справих и с другия.
– Другия, когото пратих в безсъзнание в нозете ти? – попита Ашия. – Докато сестрите ми посичаха купищата полски демони, които щяха да ви избият всичките?
В отговор мъжът замахна с копието си с намерението да я удари през лицето. Ашия го улови за дръжката и започна да го извива, докато не чу как китката на мъжа се счупи.
Останалите шаруми приближаваха в безмилостна редица, магията пулсираше в аурите им, усилвайки присъщите им агресия и женомразство. Достатъчен бе срамът да изгубят в битка и да се налага да бъдат спасявани. Да бъдат спасявани от жени...
Ашия се извъртя зад гърба на воина, за да изрита следващия мъж в лицето. Той падна, а тя вече нападаше третия, като отби встрани копието му и нанесе удар с дланта си в челото му. Зашеметен, той отстъпи няколко крачки назад, докато Ашия не го довърши с удар, който го запрати върху другите двама, опитващи се да се изправят на крака.
Когато мъжете се съвзеха, те се оказаха обградени от шарум’тинги, насочили копията си към тях.
– Срамота. – Ашия повдигна воала си, за да се изплюе в краката на мъжете. – Владеете шарусахк толкова слабо, колкото и контрола си, позволявате си да се опиете от магията на алагаите. Приберете другаря си и се върнете в частта си, преди да съм изгубила търпение.
Тя не изчака отговора им и потъна в нощта, следвана по петите от сестрите си по копие.
Нашите братя по копие са готови по-скоро да ни нападнат, отколкото да приемат помощта ни – каза с езика на пръстите Джарвах, докато тичаха.
Засега – отвърна по същия начин Ашия. – Скоро ще се научат да уважават шарум’тингите. Ние сме кръв от кръвта на Избавителя, който ще поправи тази неправда преди Шарак Ка.
Ами ако светият ми баща не се върне? – попита Джарвах. – Как ще се отрази това на армиите на Еверам?
Ще се върне – отвърна Ашия. – Той е Избавителят. В негово отсъствие трябва да бъдем пример за всички. По-бързо. Не сме убили дори половината алагаи, които са нужни, за да улесним прехода на нашия учител към Рая.
Те продължиха да обикалят, но повечето шаруми познаваха добре нощта – и собствените си недостатъци – така че момичетата не откриха нищо друго, което да заслужава вниманието им. Отдалечиха се още повече, оставяйки патрулите от дал’шаруми зад гърбовете си, излязоха от Лабиринта и навлязоха в голата нощ, както я наричаха северняците.
Ашия откри следите на голяма група демони и останалите я последваха мълчаливо. Натъкнаха се на трийсетина нищо неподозиращи алагаи, проправиха си път в средата на групичката им и формираха кръг от щитовете си. Ашия разчиташе на сестрите си да я пазят, а те се уповаваха на нея. Без да се страхуват от контранападение, те започнаха да промушват демоните един по един с методична ефективност, сякаш гасяха свещи. Всяко убийство зареждаше групата им с магия, правеше ги по-силни. Силата оказваше натиск върху самоконтрола им, но прегърнали центровете си, жените я усещаха единствено като лек полъх на вятъра.
Половината демони бяха избити, преди останалите да решат да побягнат. Ашия и сестрите ѝ ги бяха приклещили в тясна клисура със стръмни страни, които не бяха твърде удобни за изкатерване. По неин сигнал шарум’тингите се разделиха на по-малки групи, всяка от които приклещи по няколко демона.
Ашия позволи на група алагаи да я откъснат от сестрите ѝ и ги примами да я обградят и да се приближат към нея. Видя потоците от енергия, които се стичаха по крайниците им, затвори очи и вдъхна дълбоко.
В твоя чест, учителю. Копието и щитът паднаха от разтворените ѝ пръсти, тя отвори очи и зае поза от шарусахк.