Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– След смъртта на Ашан, Асъм ще получи правото да предизвика дамаджите за правото да носи диамантения тюрбан.
Различни емоции бушуваха в аурата на Джаян. Гневът все още владееше там, но за момента като че ли се беше поуталожил. Никой не можеше да каже какво щеше да се случи, ако по-малкият му брат бе получил правото да се бие за трона, който беше по-висш от неговия. Но осуетяването на плановете на Асъм винаги му бе доставяло удоволствие. Ашан още не беше навършил четиресет години и щеше да стои между Асъм и трона достатъчно дълго, за да може Джаян да предяви правата си към короната на баща му.
Той удари силно с копието си по пода, обърна се и излезе от тронната зала. Неговите кай’шаруми го последваха послушно и Иневера ясно виждаше, че както те, така и мнозина от дамаджите смятаха, че най-големият син на Избавителя е лишен от рожденото си право. Шарумите боготворяха Джаян и силно надвишаваха по брой даматите. Той щеше да представлява засилваща се заплаха.
Но за момента проблемът беше решен и Иневера почувства как напрежението спадна, когато Ашан най-после се изкачи на подиума и седна на Черепния трон. Той погледна към събралите се съветници и с горчивина изрече онова, което му бе наредила Иневера:
– За мен е чест да пазя трона за Шар’Дама Ка, благословено да е името му. Не възнамерявам да правя големи промени в двора на Избавителя, като дамаджи Алеверак остава говорител на съвета, а кхафитът Абан ще запази позицията си на дворцов писар и отговорник по снабдяването. Както и досега, всеки, който се осмели да навреди на него или на интересите му, ще бъде безмилостно наказан от Черепния трон.
Иневера даде знак на Белина и дамаджи’тингата на маджах пристъпи напред, за да излекува Алеверак със своите хора. След малко дамаджият се изправи с усилие на крака. Световъртежът скоро щеше да отмине, оставяйки го още по-силен и отпреди. Първото нещо, което направи, беше да се поклони покорно пред Черепния трон.
Колкото и удовлетворяваща да беше тази покорност, тя не можеше да се сравни с бързия поглед, който Ашан хвърли към Инвера, търсейки позволение да сложи край на тази сцена. Тя му кимна леко, той разпусна дамаджите и отиде да поговори с Асукаджи и Асъм, както и със съветниците си Халван и Шевали.
– Малки сестри – каза Иневера и дамаджи’тингите останаха по местата си, докато мъжете се изнизваха навън, след което се скупчиха в подножието на подиума за личната си аудиенция с нея.
– Не казахте всичко, дамаджа. Заровете ми предсказаха, че Ахман може никога да не се върне.
Белина говореше спокойно, но аурата ѝ приличаше на вибриращ нерв. Повечето от дамаджи’тингите изглеждаха по същия начин. Те бяха изгубили не само предводител, но и съпруг.
– Какво се случи? Наистина? – попита Каша.
Не толкова дисциплинирана, колкото Белина, дамаджи’тингата на шарач не можеше да говори със спокоен тон. Последната дума прозвуча продрано, като пропукване на стъкло.
– Ахман тайно е пощадил пар’чина, след като си върнал Копието – каза Иневера неодобрително. – Мъжът оцелял и го е предизвикал на Домин Шарум.
Жените започнаха да говорят една през друга. Домин Шарум буквално означаваше „двама воини“, наименование, дадено на ритуалния двубой между самия Каджи и кръвожадния му полубрат Маджа преди три хиляди години. Говореше се, че двамата се били седем дни и нощи на върха на Гърдата на Ний, най-високата от южните планини.
– Едва ли е само това – каза дамаджи’тинга Кева. – Малко ми е трудно да повярвам, че някой мъж може да победи Шар’Дама Ка в честен двубой.
Останалите жени също изразиха съмненията си. Не можеха да си представят, че някой мъж или демон може да се изправи срещу Ахман, особено когато в ръцете му е Копието на Каджи.
– Пар’чинът е татуирал кожата си със защити – каза Иневера. – Не можах напълно да го разбера, но символите са го надарили с ужасяващи сили, почти като демонските. Ахман имаше превес в битката и щеше да победи, но когато слънцето залезе, пар’чинът започна да се разтваря във въздуха като алагай, който се издига от бездната, и ударите на Шар’Дама Ка не можеха да му навредят. Пар’чинът се хвърли заедно с него от скалата и телата и на двамата така и не бяха открити.
При тези думи Каша нададе вой. Дамаджи’тинга Джюстя от шинджин отиде да я утеши, но самата тя започна да плаче. Всичките събрали се в полукръг жени се разхълцаха.