Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ала Ашия се бе уморила да се крие, беше се уморила да се преструва на безпомощна дживах в покоите си, когато нощем пречупваше мъже и убиваше алагаи. Само за да защити честта на мъжа, който изобщо не се интересуваше от нея.
Енкидо щеше да се срамува от теб, отекнаха в съзнанието ѝ думите на Мича. Можеше ли недоволството на съпруга ѝ изобщо да се сравнява с това?
Тя се движеше тихо като призрак, но от Асъм нямаше и следа – той сигурно спеше в прегръдките на Асукаджи в новия дворец на дамаджия. Тук беше единствено бабата на Ашия, Кадживах, която спеше на дивана пред детската стая на Каджи. Светата майка обичаше безумно първия си внук и отказваше да му вземат истинска бавачка.
– Кой би могъл да обича момчето повече от собствената му баба? – казваше често тя.
Зад тези думи, разбира се, се криеше и мнението ѝ, че самата Ашия беше неподходяща, след като се бе хванала за копието.
Ашия се промъкна вътре, без да я буди, затвори вратата на детската стая зад гърба си и погледна към спящия си син.
Не беше искала дете. Беше се страхувала, че бременността ще повреди воинското ѝ тяло, а между нея и Асъм не съществуваше любов. Желанието на брат ѝ собствената му сестра да износи детето на любовника му ѝ се струваше извращение.
Но Каджи, това идеално, красиво дете не беше извращение. След като месеци наред бе сукал от гърдата ѝ, беше заспивал в ръцете ѝ, беше докосвал лицето ѝ с мъничките си ръчички, Ашия не можеше да си представи живота си без него. Съществуването му беше иневера.
Енкидо щеше да се срамува от теб.
Разнесе се изскърцване и ръбът на люлката се отчупи с трясък в ръцете ѝ. Каджи отвори очи и изпищя.
Ашия хвърли настрани парчето дърво и протегна ръце към момчето. Докосването на майка му винаги го успокояваше, но този път Каджи започна да се гърчи в ръцете ѝ и да се бори. Тя се опита да го успокои, но той запищя още по-силно в ръцете ѝ и тя видя как под пръстите ѝ по кожата му се появяват синини.
Силата на нощта все още не я беше напуснала.
Ашия бързо постави сина си върху възглавниците, ужасена, че прегръдката ѝ е оставила меката му гладка кожа насинена и покрита с демонска сукървица. Вонята ѝ се носеше във въздуха.
Вратата се отвори с трясък и Кадживах връхлетя в стаята.
– Какво си мислиш, че правиш, защо притесняваш детето в този късен час?
Тогава съзря покритото със сукървица и насинено момченце и нададе вой. Обърна се разгневена към Ашия.
– Вън! Вън! Засрами се!
Тя я блъсна силно и Ашия, уплашена от собствената си сила, ѝ позволи да я избута от стаята. Кадживах взе детето в прегръдките си и с ритник затвори вратата зад гърба ѝ.
За втори път тази нощ Ашия изгуби центъра си. С омекнали като вода крака тя се затътри в стаята си, затръшна вратата и се свлече на пода в тъмнината.
Може би аз съм извращението.
За пръв път от години Ашия притисна ръце към лицето си и заплака. Не искаше нищо друго, освен успокояващото присъствие на учителя си.
Но Енкидо бе поел по самотния път и също като баба ѝ щеше да се срамува от нея.
Глава 4. Шарумска кръв
327–332 СЗ
– Дръж гърба си изправен! – сопна се Кадживах. – Ти си принцеса на каджи, а не някаква си кха’тингска повлекана! Вече започвам да се отчайвам, че изобщо ще успея да ти намеря съпруг от твоята кръв, който да се съгласи да те приеме.
– Да, тикка.
Ашия потрепери, макар водата в дворцовите бани да беше топла и над нея да се издигаше пара. Беше едва на тринайсет и не бързаше да се жени, но Кадживах беше видяла червената ѝ превръзка и побърза да се възползва от случая. Въпреки това момичето изпъна гръб, докато майка ѝ Имисандра го търкаше с гъбата.
– Глупости, майко – каза Имисандра. – Тринайсетгодишна, красива, най-голяма дъщеря на дамаджия на най-голямото племе в Красия и племенница на самия Избавител? Ашия е най-желаната невеста в целия свят.
Ашия отново потрепери. Думите на майка ѝ имаха за цел да я успокоят, но всъщност направиха точно обратното.
Кадживах обикновено се дразнеше, когато дъщерите ѝ спореха с нея, но този път само се усмихна търпеливо, като даде знак на Таладжа да добави още горещи камъни във водата. Тя командваше навсякъде, от детските стаи чак до кухнята и баните. Подчинени ѝ бяха петте ѝ дъщери дал’тинги – Имисандра, Хошвах, Хания, Таладжа и Евералия, и внучките Ашия, Шанвах, Сиквах, Мича и Джарвах.
– Очевидно дама Баден е съгласен с теб – каза Кадживах.