Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ала през годините Ашия беше прозряла истината. Таладжа и Евералия вече бяха съпруги само по име, след като утробите им бяха пресъхнали. Обикновени прислужници на съпругите в бяло на Избавителя.
„Но ако това е иневера – помисли си Ашия, – на тяхно място можех и да съм аз.“
– Ще ми трябва нова коприна – каза Иневера. – Избавителят е... на път. До завръщането му ще нося само тъмни цветове.
Жените кимнаха и бързо се отдалечиха, за да изпълнят заповедта.
– Има и други новини. – Иневера се обърна, като срещна първо погледите на Кева и Мелан, след което се плъзна към Ашия и останалите ѝ сестри по копие. – Енкидо е мъртъв.
Ашия си представи палмата и се преви под вятъра, който я връхлетя. Тя се поклони на дамаджата. Застаналите на крачка зад нея Мича и Джарвах направиха същото.
– Благодаря ви, че ни казахте, дамаджа. – Гласът ѝ беше спокоен и равен, очите ѝ бяха забити в пода, но не изпускаха нищо, което ставаше наоколо. – Няма да ви питам дали е загинал с чест, защото не мога да си представя да е станало иначе.
Иневера кимна.
– Честта на Енкидо не познаваше граници още преди да отреже езика и дървото си, за да служи на предшественичката ми и да научи тайните на шарусахка на дама’тингите.
Мелан леко настръхна при споменаването на предшественичката на Иневера, майка на Кева и баба на Мелан, дамаджи’тинга Кеневах. Говореше се, че дамаджата е удушила възрастната жена, за да поеме контрола върху жените от племето. Кева не реагира по никакъв начин.
– Енкидо беше убит от променящ се алагай, телохранител на един от принцовете на Ний – продължи Иневера. – Тези демони мимици могат да приемат всякаква форма, истинска или въображаема. Наблюдавах, докато самият Избавител се бореше с един от тях. Енкидо умря, докато изпълняваше дълга си, защитавайки Аманвах, Сиквах и техния почтен съпруг, сина на Джесъм. Братовчедките ви са живи заради неговата саможертва.
Ашия кимна и прегърна центъра си, за да приеме новината.
– Този... променящ се демон жив ли е още?
Ако беше, тя щеше да намери начин да го проследи и да го убие дори ако се наложеше да се спусне чак до бездната на Ний.
Иневера поклати глава.
– Аманвах и синът на Джесъм отслабиха съществото, но всъщност дживах ка на пар’чина отне нечестивия му живот.
– Значи, трябва да е забележителна жена, щом е успяла там, където почтеният ни учител се е провалил – каза Ашия.
– По-добре внимавай с нея, ако пътищата ви някога се пресекат – съгласи се дамаджата. – Тя е почти толкова силна, колкото и съпругът ѝ, но се боя, че и двамата са пили твърде много от магията на алагаите, а заедно с нея са погълнали и лудостта им.
Ашия допря дланите на ръцете си, без да отмества очи от пода.
– Моите сестри по копие и аз молим дамаджата да ни пусне да излезем в нощта и всяка от нас да убие по седем алагаи в негова чест, по един за всяка райска колона, която ще води изгубения ни учител по самотния път.
Дамаджата размърда пръсти.
– Разбира се. Помогнете на шарумите.
Докато Ашия рисуваше защити върху ноктите си, ръката ѝ не трепваше. Не ги беше оставила дълги, както бе модерно сред разглезените съпруги и някои дама’тинги. Ученичките на Енкидо подрязваха своите малко над възглавничките на пръстите, за да могат по-добре да държат оръжията си.
Но Ашия нямаше намерение да забива ноктите си в алагаите. За целта най-добра работа вършеше върхът на копието. Тя имаше други планове.
С крайчеца на окото си наблюдаваше своите сестри по копие, които работеха мълчаливо – единствените чуващи се звуци бяха от търкането на масло върху кожа, шиенето и лъскането на оръжията, които приготвяха за наближаващата нощ.
Дамаджата бе дала на своите кай’шарум’тинги копия и щитове от защитено стъкло, същите като на Копията на Избавителя. Остриетата нямаха нужда от наточване, но дръжките и ремъците бяха също толкова важни и Енкидо редовно проверяваше снаряжението им, като никога не оставаше доволен. Достатъчно бе да зърне някой крив шев върху ремъка на щита, който едва се забелязваше и не оказваше никакво влияние върху използването му в битка, и откъсваше дебелото парче кожа с голи ръце, като принуждаваше собственичката му да го замени изцяло.
Към някои други нарушения се отнасяше далеч по-грубо.
В Дара на Еверам бяха останали три кай’шарум’тинги. Ашия, Мича и Джарвах. Мича и Джарвах бяха истински дъщери на Избавителя, но родени от неговите съпруги дал’тинги Таладжа и Евералия. На тях също не им беше позволено да носят бялото.