Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Демоните запищяха и се хвърлиха към нея, но Ашия виждаше ударите, преди да я достигнат, изписани ярко в линиите на техните аури. Откраднатата магия увеличи скоростта ѝ; тя се приведе, завъртя се в полукръг и нанесе удар в челюстта на най-бързия от тях, преди да пренасочи пълната сила на атаката си към други двама. Отстъпи встрани и заби изпънатите си пръсти в корема на следващия демон, отхвърляйки го встрани.
Изрисуваните по ноктите ѝ защити припламнаха и вълната от магия, която я заля след директния контакт, беше стотици пъти по-силна от онази, която се просмукваше през дървената дръжка на копието ѝ. Полският демон падна по гръб с хлътнал и овъглен гръден кош и се опита да се изправи. Ашия подсече крака на друг демон, който се канеше да се нахвърли върху нея, и той се просна на земята. Следващият отнесе удар по слепоочието, който го ослепи.
Как се беше осмелил онзи мъж да я нападне изотзад? Може би трябваше да го убие за назидание на останалите.
Алагаят я нападна, като размахваше сляпо ноктите си, но два прости блокиращи удара отклониха лапата му и подготвиха следващия ѝ удар. Озовала се близо до съществото, тя заби пръсти в гърлото му. Кожата се разкъса както от силата на удара, така и от съпровождащата го поразяваща магия.
Ашия вкара ръката си до лакътя в гърдите на демона. Във вътрешността си съществата бяха също толкова уязвими, колкото всяко обикновено животно. Тя стисна здраво каквото напипа и измъкна навън кървавата си ръка. Магията ѝ подейства като удар от гръм.
Избавителят беше изчезнал. Дамаджата живееше на ръба на ножа. Енкидо беше мъртъв. А собствените ѝ братя по копие предпочитаха да я убият заради това, че като ги бе спасила, беше посрамила мъжката им чест. Трудно ѝ беше да понесе всичко това.
Ашия изостави неутралната си поза и вместо да примамва демоните към себе си, се втурна да ги преследва. Беше смъмрила дал’шарумите точно заради това, но тя беше от кръвта на Избавителя. Държеше всичко под контрол.
Стисна за главата следващия демон, който скочи върху нея, и използва собствената му инерция, за да му строши врата.
Продължи да раздава ритници и удари, подготвяйки се за поредния смъртоносен удар на защитените ѝ нокти върху енергийните линии на алагаите.
Червени черти оградиха зрителното ѝ поле и единственото, което вече виждаше, бе следващият демон. Тя дори не поглеждаше към телата им, а само към истинските им форми, към енергийните линии в аурите им. Виждаше само тях и нападаше само тях.
Внезапно пред очите ѝ притъмня и тя се спъна, преди да нанесе следващия си удар. Появи се поредната мишена и тя удари силно, но я отблъсна щит от защитено стъкло.
– Сестро! – извика Мича. – Намери центъра си!
Ашия се освести. Беше покрита цялата в сукървица и на земята около нея се въргаляха мъртви алагаи. Седем трупа. Клисурата беше прочистена, а Мича, Джарвах и останалите я гледаха втренчено.
Мича я улови за лакътя.
– Какво беше това?
– Кое? – попита Ашия. – Просто исках да почета нашия учител с шарусахк.
Мича сбърчи вежди и снижи гласа си до дрезгав шепот, за да не я чуят останалите:
– Знаеш кое, сестро. Ти изгуби контрол. Искаше да почетеш учителя ни, но Енкидо щеше да се срамува от теб заради това, което показа, особено пред нашите малки сестри. Извади късмет, че шарумите не те видяха.
Ашия бе понасяла много удари през годините, но нито един не я беше наранявал толкова силно, колкото тези думи. Искаше да възрази, но с възвръщането на всичките си сетива тя съзря истината.
– Еверам да ми прости – прошепна тя.
Мича стисна нежно лакътя ѝ.
– Разбирам те, сестро. И аз го почувствах, когато магията бе особено силна. Но ние винаги сме следвали твоя пример. Сега, след като учителят ни е мъртъв, ни оставаш само ти.
Ашия улови ръцете на Мича и силно ги стисна.
– Не, любима сестро. Оставаме само ние. След като Шанвах вече я няма, шарум’тингите ще следват също теб и Джарвах. Трябва да си силна, сестро, както беше силна тази нощ за мен.
Когато Ашия се върна в дворцовите покои, които делеше с Асъм и малкия им син Каджи, робата ѝ все още бе просмукана с демонска сукървица.
Обикновено преди да се прибере, тя сваляше шарумската си униформа и се обличаше в черно, за да избегне споровете със съпруга си. Асъм не одобряваше посвещаването ѝ на копието, но решението не беше негово. След като Избавителят я бе нарекъл шарум’тинга, и двамата бяха поискали от него да ги разведе, но в безкрайната си загадъчна мъдрост той им бе отказал.