Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Това е за добро, сестро – каза Асукаджи, докато избутваха момичетата към очакващата ги дамаджа. – Сега вече няма да има причина Избавителят или баща ни да се противопоставят на брака ти с Асъм.
Кадживах не изглеждаше доволна, но Ашия не разбираше защо. Избавителят ги беше обявил за своя кръв и ги беше дарил с висша чест. Ашия не искаше да става дама’тинга, но кой знае какви чудни неща можеше да научи в двореца им?
Кай’тинга. Харесваше ѝ звученето на думата. Излъчваше могъщество. Величие. Шанвах и Сиквах се страхуваха, но Ашия с радост се съгласи.
Дамаджата изведе момичетата от тронната зала през личния си вход. Което само по себе си беше голяма чест. Там ги чакаха Кева, дамаджи’тинга на каджи, и нейната дъщеря и наследница Мелан, заедно с един от немите евнуси, охранители на дамаджата.
– Момичетата ще бъдат обучавани в писмо, пеене и танци върху възглавниците по четири часа дневно – каза дамаджата на дамаджи’тинга Кева. – През останалите двайсет принадлежат на Енкидо.
Тя кимна към евнуха и Ашия ахна. Шанвах се вкопчи в нея. Сиквах се разплака.
Дамаджата не им обърна никакво внимание и каза на евнуха:
– Погрижи се от тях да излезе нещо.
Ний’дамаджи’тинга Мелан ги поведе през Подземния град на дама’тингите. Говореше се, че те могат да изцелят всяка рана с магията на своите хора, но цялата ръка на жената чак до рамото беше покрита с ужасни белези, а пръстите ѝ бяха сгърчени заплашително, почти като ноктите на алагай, които Ашия бе виждала по различни картини.
Сиквах продължаваше да плаче. Шанвах я беше прегърнала през раменете и нейните очи също бяха пълни със сълзи.
„Ти си пример за всяка друга млада жена в племето – ѝ беше казал веднъж баща ѝ. – Затова, ако някога посрамиш семейството ни, ще се отнеса към теб по-строго, отколкото към всеки друг.“
И Ашия се бе научила да крие страха и сълзите си. Тя също беше толкова уплашена, колкото и братовчедките ѝ, но беше най-голямата и те винаги вземаха пример от нея. Затова продължи да върви с гордо вдигната глава, докато ги водеха към една малка врата. Енкидо се облегна на стената до нея, а Мелан ги въведе в една голяма зала. Стените бяха осеяни с колчета, на които бяха окачени бели роби и дълги ивици бяла коприна.
– Съблечете робите си – каза Мелан, когато вратата се затвори зад тях.
Братовчедките ѝ ахнаха и се поколебаха, но Ашия знаеше, че ще е глупаво – и безполезно – да спори с Невестата на Еверам. С чувство за лично достойнство тя свали качулката си и издърпа робата си през главата. Широка копринена лента прикриваше напъпилите ѝ гърди. Бидото ѝ също беше от фина черна коприна, увита хлабаво около хълбоците ѝ за удобство и по-лесно сваляне.
– Всичко – каза Мелан. Тя стрелна с поглед Шанвах и Сиквах, които все още се колебаеха, и гласът ѝ изплющя като бич: – Веднага!
Малко по-късно трите момичета вече стояха съвсем голи и ги поведоха към дъното на стаята, където се намираше банята, голяма естествена пещера, осветена от защити. Водата бликаше непрекъснато през украсени фонтани и въздухът беше горещ и замъглен от изпаренията. Дори банята на Кадживах бледнееше пред нея.
Във водата имаше десетки момичета, от деца до почти разцъфнали жени. Те или се къпеха в каменния басейн, или бяха насядали по хлъзгавите стъпала по ъглите му, където се бръснеха или си оправяха ноктите. Всички едновременно се обърнаха към новодошлите.
Ашия и братовчедките ѝ имаха опит в къпането с други момичета, но разликата между тази баня и онази в бащиния ѝ дворец беше поразителна – тук всички бяха с остригани до голо глави.
Ашия вдигна ръка и докосна гъстата си коса, която бе отглеждала цял живот с надеждата да се хареса на бъдещия си съпруг.
Мелан я забеляза.
– Наслади се на усещането, момиче. Ще бъдеш лишена от него за доста дълго време.
Братовчедките ѝ ахнаха и Шанвах обхвана уплашено главата си с ръце.
Ашия се насили да отпусне ръце край тялото си, като си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
– Това е само коса. Пак ще порасне.
С крайчеца на очите си видя, че братовчедките ѝ също се успокоиха.
– Аманвах! – извика Мелан и към тях се приближи една девойка на възрастта на Сиквах.
Тя беше твърде млада, за да притежава женствени извивки, но очите и лицето ѝ бяха същите като на дамаджата.
Ашия почувства облекчение. Светата Аманвах беше тяхна братовчедка, първородна дъщеря на Избавителя и дамаджата. Някога двете бяха също толкова близки, колкото Асъм и Асукаджи.