Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Всички рязко се обърнаха към нея.
– Внукът му Раджи? – попита Имисандра.
След като тайната вече беше разкрита, лицето на Кадживах грейна в широка усмивка.
– Казват, че никой мъж досега не е предлагал такова богатство за една невеста.
Ашия не можеше да диша. Само допреди миг мислено беше отложила този момент за след петнайсетина години, но... Принц Раджи? Момчето беше красиво и силно, наследник на богатство, което надминаваше дори това на андраха. Какво повече би могла да пожелае?
– Той не те заслужава, сестро.
Очите на всички се насочиха към брата на Ашия Асукаджи, който стоеше на прага с гръб към жените. Това не беше нещо необичайно. Никой мъж нямаше право да влиза в женската баня, но Асукаджи беше само на дванайсет и все още ходеше само по бидо. Освен това всички знаеха, че е пуш’тинг и се интересува повече от женските клюки, отколкото от онова, което жените криеха под робите си.
Всички жени в семейството обожаваха Асукаджи. Дори Кадживах нямаше нищо против, че той предпочита мъже, стига да изпълнеше дълга си и да си вземеше жени, които да ѝ родят внуци.
– Скъпи племеннико – каза Кадживах. – Какво те води тук?
– Боя се, че това е последното ми посещение в женската баня – каза момчето и думите му бяха последвани от разочаровани възклицания. – Тази сутрин ме призоваха към Хану Паш. Ще облека бялото.
Кадживах първа нададе възторжен вик.
– Това е чудесно! Естествено, че всички очаквахме това да се случи. Ти си племенник на Избавителя.
Асукаджи сви рамене.
– А нима ти не си майката на Избавителя? Неговите съпруги и сестри, неговите племеннички? Защо никоя от вас не носи бяло, а аз трябва да го правя?
– Защото си мъж – посочи очевидното Кадживах.
– Какво значение има това? – рече Асукаджи. – Питаш кого заслужава Ашия, макар верният въпрос да е кой заслужава нея!
– А кой в каджи стои по-високо от наследника на дама Баден? – попита Ашия. – Баща ми не би ме омъжил в друго племе... нали?
– Не говори глупости! – сопна ѝ се Кадживах. – Абсурдно е дори да си помислиш нещо такова.
Но когато погледна към внука си, на лицето ѝ се бе изписало съмнение.
– Кой би я заслужавал тогава?
– Асъм, разбира се – отвърна Асукаджи.
Двете момчета бяха почти неразделни.
– Той ни е братовчед! – възкликна стреснато Ашия.
Асукаджи сви рамене.
– И какво от това? В Евджаха се говори за много такива съюзи по времето на Каджи. Асъм е син на Шар’Дама Ка, красив е, богат и могъщ. Освен това ще заздрави връзките между баща ми и дома Джардир.
– Аз съм от дома Джардир. – Гласът на Кадживах укрепна. – Баща ти е негов шурей, а аз съм негова майка. Какво още е нужно?
– Пряка връзка – рече Асукаджи. – От Избавителя и баща до единствен син. – Той се осмели да надзърне за миг в стаята, като срещна погледа на Ашия. – Твоят син.
– Вие сте пряката връзка – каза Кадживах. – Аз съм Светата майка. Всички вие носите кръвта на Избавителя.
Асукаджи се извърна и се поклони.
– Не исках да покажа неуважение, тикка. „Света майка“ е хубава титла, но все още не е превърнала черните ти роби в бели. Нито пък тези на благословената ми сестра.
Думите му накараха Кадживах да млъкне, а Ашия да се замисли. Бракът с първи братовчед не беше нещо нечувано в могъщите фамилии, а Асъм наистина беше красив, както отбеляза Асукаджи. Приличаше на майка си, а красотата на дамаджата беше несравнима. Асъм беше наследил нейното лице и стройната ѝ фигура и те му отиваха.
– Защо не Джаян? – попита тя.
– Какво? – сепна се Асукаджи.
– Ако ще се женя за братовчед, защо да не е първородният син на Избавителя? – попита Ашия. – Освен ако не се ожени за сестра си, коя друга би била по-достойна от мен, най-голяма племенничка на Шар’Дама Ка?
За разлика от стройния Асъм, Джаян приличаше повече на Избавителя – с широки рамене и мускулесто тяло. Не беше мил човек, но от него се излъчваше сила, която караше дори Ашия да се изчервява.
Асукаджи се изплю.
– Шарумско куче. Това са животни, които се развъждат за Лабиринта, сестро. Бих предпочел да те дам за жена на чакал!
– Достатъчно! – сопна му се Кадживах. – Забравяш се, момче. Самият Избавител е шарум.
– Беше шарум – каза Асукаджи. – Сега носи бялото.
Същия ден Кадживах подпали фитила на Ашан и завлече Ашия, Шанвах и Сиквах пред Шар’Дама Ка, като настоя да бъдат направени дама’тинги.
Но човек не може просто така да настоява за нещо пред Избавителя и дамаджата. Кадживах и дъщерите ѝ получиха бели воали. Ашия и братовчедките ѝ бяха изпратени веднага в двореца на дама’тингите.