Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Чудя се защо ли е така — рече Вернер.
— Повечето шпиони имат редовна работа — поясни Маке. — Това е част от прикритието им. Затова през деня ходят в някоя кантора или фабрика. — Разбира се — съгласи се Вернер. — Не бях помислил за това. Маке се притесняваше, че тази вечер може и да не уловят нищо. Ужасяваше се да не му припишат вината за провалите, които германската армия търпеше в Русия. Той даваше всичко от себе си, обаче в Третия райх усърдието оставаше невъзнаградено. Случваше се понякога екипът да не улови сигнали. Друг път пък бяха два или три и Маке трябваше да избере кой да проследи и кой да игнорира. Беше сигурен, че в града има повече от една шпионска мрежа, при това може би членовете на отделните групи не знаят за съществуването на другите. Маке се мъчеше да свърши невъзможна работа с недостатъчен инструментариум. Намираха се близо до Потсдамския площад, когато чуха сигнал. Маке разпозна характерния звук. — Това е пианист — с облекчение заяви той. Поне можеше да докаже на Вернер, че апаратурата работи. Някой предаваше петцифрени числа, едно след друго. — Съветското разузнаване използва код, при който буквите са заменени от двойки числа — обясни Маке на Вернер. — Например 11 може да е А. Излъчването им в групи по пет е просто условно. Радиооператорът, електроинженер на име Ман, продиктува Серия координати и Вагнер с линийка и молив тегли една черта на картата. Рихтер подкара колата. Пианистът продължи да излъчва. Сигналите му звучаха силно във вътрешността на полицейската кола. Маке мразеше този човек — който и да бе той. — Свиня. Комунистическо копеле такова. Един ден ще ми падне в нашето мазе и има да ме моли да го оставя да умре, та болката да престане. Вернер му се видя блед. „Не е навикнал на полицейска работа“, рече си комисарят.
След миг младежът се стегна.
— Както описвате съветския код, като че ли няма да е много труден за разбиване — умислено каза той.
— Правилно!
На Маке му стана приятно, че Вернер схваща толкова бързо. — Обаче аз представих нещата опростено. Имат си тънкости. След като кодира съобщението в поредица от числа, пианистът добавя след него на няколко пъти и ключова дума —Курфюрстендам, да кажем — и също я кодира. После изважда втората серия числа от първата и излъчва резултата. — Почти е невъзможно да се декодира, ако не знаеш ключовата дума!
— Именно.
Маке нареди на шофьора да се насочи на североизток и така едновременно да се доближи до вероятното място на радиопредаването и да им даде трета линия от различен ъгъл. — Опитът ни показва, че е най-добре да разполагаме с три серии показания — каза Маке на Вернер. — Апаратурата работи с известно приближение и затова допълнителните измервания намаляват възможността да сгрешим. — Винаги ли го хващате? — поинтересува се Вернер. — Съвсем не. В повечето случаи не го хващаме. Често се оказва, че просто не сме достатъчно бързи. Пианистът може да промени честотата по средата на излъчването и ние да го загубим. Понякога прекъсва по средата на предаването и по-късно продължава от друго място. Може да разполага със съгледвачи, които да видят, че идваме, и да го предупредят да бяга.
— Много непредвидени пречки.
— Обаче ги залавяме, рано или късно.
Рихтер спря колата и Ман направи третото заслушване. Трите начертани с молив линии върху картата на Вагнер се свързаха в малък триъгълник близо до Източната гара. Пианистът се намираше някъде между железопътната линия и канала.
Маке даде на Рихтер местоположението и нареди:
— Бързай, колкото можеш.
Той забеляза, че Вернер се поти. Може би в колата беше прекалено горещо. А и младият лейтенант не беше привикнал с действието. Сега се учеше какъв е животът в Гестапо. „Толкоз по-добре“, каза си Маке. Рихтер се отправи на юг по улица „Варшауер“, пресече линията и после сви в позападнал индустриален квартал със складове, дворове и малко фабрики. Група войници трупаха мешки край задния вход на гарата — несъмнено щяха да се натоварят на влак за източния фронт. „И в същото време техен съотечественик някъде в същия квартал се старае колкото може да ги предаде“, помисли гневно Маке. Вагнер посочи една тясна уличка, която водеше вън от гарата. — Той е не по-далеч от няколкостотин метра, но може да е от коя да е страна на уличката. Ако се доближим още малко с колата, ще ни види. — Добре, момчета, знаете как се прави — каза Маке. — Вагнер и Рихтер поемат лявата страна, Шнайдер и аз — дясната.