Слуга на Империята

Слугата се просна на пода.

— Твоя воля, господарке.

Махна му нетърпеливо да тръгва. Знаеше, че е неразумно късно — или рано. Но знаеше и че ако забави предложението си до Камацу до сутринта, няма да може изобщо да го изпрати. По-добре пратеникът да постои няколко часа в тъмното и да почака посредникът да се събуди, отколкото да рискува с нова възможност да премисли и да наруши клетвата си.

В стаята изведнъж й се стори твърде задушно, а миризмата на акаси — потискаща. Избута писалището настрани и изпълнена с отчаяна нужда да се види с Кевин, стана и забърза по осветените коридори към крилото на детската.

На входа се поколеба. Примига да махне бликналите отново сълзи. Лютивият мирис на билки и мехлеми на домашния знахар тежеше във въздуха. Най-сетне се овладя и прекрачи прага.

Лунната светлина багреше в меден цвят затворения параван и ваеше в тъмни силуети редиците бдителни воини отвън. Мара се приближи до постелята на Кевин. Превръзките му бяха бледи петна в сумрака, тялото му бе извито под завивките, сякаш сънят му бе неспокоен. Тя спря и погледна към Аяки. Момчето беше по-спокойно, заспало с отворена уста и сгънало ръце на възглавницата си. Драскотината на шията му зарастваше по-бързо от раните на Кевин. Но убиецът бе оставил по-трайни рани в ума на малкото момче. Успокоена, че Аяки не страда от поредния кошмар, Мара мина покрай него внимателно, за да не го събуди. Коленичи до постелята на Кевин и оправи оплетените завивки.

Той се размърда и отвори очи.

— Лейди?

Мара притисна устни в неговите, за да го накара да замълчи.

Кевин се пресегна с лявата си ръка и я прегърна през кръста. Въпреки раните си бе силен и я придърпа към себе си.

— Липсваше ми — прошепна в косата й. Ръката му се размърда и бръкна под халата й.

Мара потисна мъката си и се опита да се пошегува.

— Знахарят ме заплаши с ужасни последствия, ако дойда в леглото ти и те изкуся. Каза, че раните ти могат да се отворят.

— Проклет да е, че се държи като баба — отвърна Кевин с тих смях. — Зарастват си съвсем добре, освен когато той реши да човърка в тях. — Уверен и топъл, мидкемиецът погали гърдата й. След това я прегърна още по-силно. — Ти си моят цяр, само ти.

Мара потръпна, колкото от тъга, толкова и от силна възбуда. Прогони от ума си болезненото съжаление, че вече не може да отзове брачния си договор към Хокану, и се сгуши в него.

— Кевин… — започна.

От тона й той разбра, че нещо я измъчва. Не й даде шанс да говори повече, а я целуна и я придърпа към себе си, инстинктивно предлагайки й онова, от което душата му разбираше, че се нуждае. И в познатата и естествена близост двамата се отдадоха на любовта.

Въодушевлението му ни най-малко не изглеждаше намаляло, само дето заспа много бързо, след като страстта му се утоли.