Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
След внимателно претърсване следотърсачите на Люджан бяха открили дирята на мъртвия убиец. Беше извършил проникването си бавно и търпеливо, тук прекарвайки нощ, скрит в дърво, там оставяйки утъпкана трева под плета, където бе лежал с часове, там изчаквайки неподвижен смяната на патрули или минаващ слуга. Явно след Нощта на кървавите мечове Тасайо беше сменил тактиката си. След като броят и чистата сила се бяха провалили, това покушение бе извършено прикрито, само от един човек. Люджан не беше разполагал с достатъчно войници, за да претърсват ежедневно всеки храст и плет. Стражите на Акома изобщо не бяха нехайни. Просто земите на имението бяха твърде просторни и достъпни, за да се поддържа безукорна сигурност.
Накоя и падналите храбри воини вече бяха станали на пепел, но болезненото усещане за провал се бе задържало в ума на Мара. Изтече цяла седмица, докато се съвземе достатъчно, за да попита за Аракаси.
Беше късно и Мара седеше в кабинета си до почти недокоснатия поднос с вечерята. Нареждането й Началникът на шпионите да я навести бе отнесено от малкия й роб бегач, който сега се поклони и челото му докосна лъснатия с восък под.
— Господарке — каза момчето. — Началникът на шпионите не е тук. Джикан със съжаление те уведомява, че е напуснал земите на Акома в часа на покушението над теб и сина ти. Не е казал на никого къде отива и кога ще се върне.
Мара остана неподвижна толкова дълго, че момчето се разтрепери.
Тя се взираше в стенописите, поръчани от покойния й съпруг, Бунтокапи. Изобразяваха сцени на кървава битка в ослепително ярки цветове. Ако се съдеше по унесения й поглед, като че ли ги виждаше за първи път. Беше съвсем необичайно господарката да не забележи неудобството на момчето, защото го обичаше и често го потупваше благосклонно по главата, щом свършеше работата си бързо.
— Господарке? — промълви плахо момчето. Все още бе опряло чело в пода и коленете започваха да го болят.
Мара се размърда и дойде на себе си. Осъзна, че луната се е издигнала високо в небето зад параваните и че фитилите в светилниците догарят.
— Може да се оттеглиш.
Момчето изситни навън. Влязоха слуги и изнесоха недокоснатите блюда. Мара седеше и гледаше празния пергамент, изпънат пред нея. Минаха часове, а не написа нищо. Насекоми цвърчаха в градината зад параваните и стражата се смени в полунощния час.
Просто беше невъобразимо Аракаси да се окаже предател. И все пак, шепнешком, членове на домакинството намекваха за това. Мара беше задържала всякакви официални повиквания с надеждата, че той сам ще се представи и ще докаже извън всякакво съмнение, че няма никакво съучастие в покушението на Тасайо над дома й. Кейоке пазеше мълчание по въпроса, а словоохотливият обикновено Сарик говореше с неохота. Дори Джикан гледаше да не се задържа дълго за разговор след докладите си по финансите на имението. Мара разтри слепоочията си.
Беше болезнено ясно, че Аракаси може да е заподозрян.
А ако се окажеше изменник, опасността за нея нарастваше многократно. През годините му бяха поверявани най-дълбоките тайни на дома. Нямаше аспект в дейностите й, с който той да не беше запознат отблизо. Но пък мразеше Минванаби също колкото нея.
А дали?
Изпоти се от притеснение. Ако желанието му за мъст се окажеше преструвка, каква по-добра маневра, за да спечели доверието й от това да ругае същия враг, който бе унищожил баща й и брат й?
Аракаси, който бе толкова надарен в смяната на роли и маски, съвършен артист, способен лесно да изиграе страстна омраза…
Затвори очи и си припомни някои разговори с него през годините. Този човек не можеше да я е предал. Нали? В сърцето си беше сигурна, че Аракаси не може да е агент на Минванаби. Омразата му към Тасайо и дома му беше истинска. Но можеше ли някой друг да е привлякъл Главния й шпионин на своя страна? Някой, който е могъл, навярно, да предложи на Аракаси по-добра позиция, от която да води своята война срещу Минванаби? И цената на тази по-сигурна позиция да е измяната към Акома?
Ако Началникът на шпионите се окажеше змията релли в гнездото й, то всичко, което бе направила, се оказваше напразно. В този момент ядосаното мърморене на Накоя щеше да е добре дошло, знак, че грешките може да бъдат поправени.