Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Подробностите на Бекиния костюм бяха описани във вестниците — пера, дипли, прекрасни диаманти и всичко останало. Лейди Крекънбъри прочете с огорчение този пасаж и започна да разисква с приближените си горделивото държане, което тази жена бе възприела напоследък. Мисис Бют Кроли и нейните дъщери в провинцията получиха от града съответния брой на вестник «Морнинг Пост» и дадоха свобода на честното си възмущение.
— Ако ти беше със зелени очи, с коса като слама и ако майка ти беше някаква си френска въжеиграчка — казваше мисис Бют на най-голямата си дъщеря (която, тъкмо обратното, беше много мургава, ниска и с чип нос), — можеше също да имаш прекрасни диаманти и братовчедката ти лейди Джейн щеше да те представи в двореца. Но ти си само едно благородно момиче, клето мое дете. Във вените ти тече само от най-ценната кръв на Англия, а набожността и добрите принципи са свой дял в живота. А и що се отнася до самата мене, която също съм съпруга на по-младия брат на един баронет, не съм си и помисляла да се представям в двореца — това не би могло да стане и с някои други, ако добрата кралица Шарлота беше жива.
По този начин достойната пасторска съпруга се успокояваше, а дъщерите й въздишаха и цяла нощ разучаваха алманаха на благородниците.
Няколко дни след знаменитото представяне в двореца добродетелната Беки бе удостоена с друга, също тъй много висока чест. Каретата на лейди Стейн се приближи до вратата на мисис Родън Кроли и лакеят остави две картички, на които бяха напечатани имената на маркиза Стейн и на графиня Гонт. Ако тези парченца картон бяха красиви картини или ако около тях бяха намотани сто ярда дантела, струваща двойно повече гвинеи, Беки нямаше да ги приеме с по-голямо удоволствие. Можете да бъдете уверени, че те заеха видно място в порцелановата ваза на масата в приемната, където Беки държеше визитните картички на гостите си. Боже, боже! Колко наскоро след появяването на величествените дворцови карти, визитните картички на клетата мисис Уошингтън Уайт и на лейди Крекънбъри, на които нашата малка приятелка много се радваше преди няколко месеца и които тогава караха това глупаво същество да се гордее, сега се свиха на дъното на вазата. Боже, боже! Горкичките пренебрегнати картички! Стейн! Берейкърс! Джон Хелвелн и Карлиън от Камелот! Можем да бъдем уверени, че Беки и Бригс прочетоха какво пишеше за тези имена в алманаха на благородниците и проследиха историята на тези знатни семейства, като проучиха най-подробно всички издънки и разклонения на фамилното дърво.
Два часа подир това лорд Стейн и като се огледа наоколо, забелязвайки всичко, както бе обичаят му, той видя, че визитните карти на дамите от неговото семейство вече бяха наредени като козове в колекцията на Беки. Това го накара да се ухили широко. Този стар циник винаги вършеше това при всяка проява на човешка слабост. След малко при него влезе и Беки. Когато това мило момиче очакваше негово сиятелство, тоалетът й винаги биваше най-грижливо подреден — косата превъзходно вчесана, кърпичките, ешарпите, малките велурени пантофки и други женски дреболии — всичко чудесно нагласено, а самата тя седеше в някаква естествена и красива поза, готова да го посрещне. Когато идването му я изненадваше, Беки, разбира се, трябваше да изтича до стаята си, да се оправи бързо пред огледалото и отново да слезе долу и да прояви гостоприемството си пред знатния велможа.
Сега тя го завари да се усмихва над вазата. Бяха открили суетата й и тя се поизчерви.
— Благодаря ви, монсеньор — каза тя. — Виждате, че дамите ви са били тук. Колко мило от ваша страна! Не можах да дойда по-рано — бях в кухнята и приготовлявах пудинг.
— Зная това, видях ви през пречките на прозореца, когато идвах насам с каретата — отвърна старият джентълмен.
— Вие виждате всичко — отвърна тя.
— Някои неща, но не и това, моя хубава госпожо — каза той добродушно. — Глупавичка малка лъжкиньо! Чух стъпките ви в стаята отгоре, където не се съмнявам, че сте слагали червило; трябва да дадете малко от него на лейди Гонт — цветът на лицето й е ужасен. Чух също, когато вратата на спалнята се отвори и сетне вие слязохте долу.
— Престъпление ли е да се старая да изглеждам в най-хубавия си вид, когато вие сте тук? — отвърна жално мисис Родън и потърка бузата си с носната кърпичка, за да покаже, че там няма никакво червило и че е поруменяла само от най-непресторена скромност. Що се отнася до това — кой знае — има червила, които не се полепват по носната кърпичка; а някои са толкова хубави, че дори и сълзите не ги разцепват.